родина, България, зона на комфорт, пръднята

Представете си България като една малка стая. Вътре сте вие и вашите приятели, вие всички живеете в тази страна, вече поне 30 години. Има и няколко непознати, пак българи. В мащабите на стаята, това е като да се заварите всички вътре. Седите си вие, и леко си попръцвате, ту един, ту друг, ту вие, ту непознат. Нека изпаднем в подробност и кажем, че вътре има и пръцкания на поколения преди вас. След всяко ново попръцване, понамирисва. Е, търпи се, мълчите си, че нали сте толерантни. С течение на времето, всяко попръцване е все по-малко осезаемо - стаята е все по-пълна с пръдня. Та, една нова пръдня е нищо, на цялата ОБЩА ПРЪДНЯ в стаята.

Емигрант - това е някой, който разпознае и реши да напусне СТАЯТА ПЪЛНА С ПРЪДНЯ.

Когато някой емигрант се върне в България и влезе в стаята, БЛЪСВА ГО АДСКАТА ПРЪДНЯ! Ако той прояви нетолерантност и каже, макар и толерантно, че МАМАТА СИ Е ЕБАЛО, СТАЯТА МИРИШЕ НА АДСКА ПРЪДНЯ, то вие и приятелите ви и непознатите, дори, проявявате патриотизъм и му обяснявате, как той е лигльо, за какъв се мисли - станал е като тия западни принцеси, как дори да има пръдничка, тя е разработка на военните от съседни и задокеански държави, на робство и прочие.
Или пък, ще кажете, Е ДА ТАКА Е, КАКВО ДА СЕ ПРАВИ ... АРЕ НАЗДРАВЕ И БЪЛГАРИЯ НА ТРИ РАКИИ!

Ич, не казвам, че и извън стаята не се пръцка. Но има и проветряване и стискане на дупце и прочие.