Тяло за радост

Тялото е дадено на човека, за да се забавлява, радва, кефи.
Повечето хора го унищожават, подценяват, унижават. Влачат се като червеи. За мен те не са нито здрави, нито живи.
Вижте какви екстремални (за нормалните хора) неща може тялото ни. Но не и всяка глава и душа.

Термодинамично общество

Аналогиите са много важни за адекватната визия.
Те са едно от противодействията срещу "Разделяй и владей".

Термодинамиката казва най-важното за обществото.

Когато една частица повиши или понижи енергията си,
променя подвижността си и
започва да се блъска и да обменя енергия с останалите.

Термодинамика се учи в общественото образование,

но не се прави аналогията с човешкото общество.

Еволюция? Дядо Коледа? Coca Cola!

Как е Матрицата, душички ;-)
Копирам от Wikipedia материала там за креационизъм.
Не се впечатлявайте от приказките за Библията, по-скоро се замислете за научните тези.

Тези на научния креационизъм

Началото бива положено от книгата на Хенри Морис "Библейският Потоп" ("Genesis Flood") през 1961 г. В книгата си "Научен креационизъм" Морис описва Сътворението като: 1)свръхестествено, 2)ръководено отвън 3)с цел, 4) завършено. Креационистите поставят под съмнение традиционното разбиране на основни понятия на еволюционизма:

• Мутациите на ДНК и РНК в по-голямата им част са вредни за организма и не е възможно да води до поява на нови видове. Над 99,99% от случаите мутациите са вредни (рецесивни) от гледище на вида, водят до неговата дегенерация или „предизвикват смъртта на организма още в ранните етапи на неговото развитие или пък водят до тежки смущения в развитието на индивида, поради което той не доживява до настъпване на полова зрелост“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 26). Елементарното обяснение е, че при мутацията се губи генетичен материал. Албинизмът е често даван пример за рецесивна мутация.
  • Твърдението, че от по-простите биологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по-сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Закона за нарастване на ентропията). Вярно е тъкмо обратното.
  • Едно от основните твърдения на молекулярната генетика гласи, че генетичният код е най-стабилната, най-неизменчивата и универсална съставна част в живата природа. Организмите притежават ДНК, състояща се от едни и същи нуклеотиди, изградени от 4 азотни бази: аденин, гуанин, тимин, цитозин. ДНК е носител на генетичната програма. Самите еволюционисти твърдят, че генетичният код не е претърпял никакви промени през последните два милиарда години.
  • Ако мутацията действително можеше да е основен генератор за създаването на нови биологични видове, това би означавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не се наблюдават нито днес, нито пък вкаменелостите са в състояние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото. Сам Дарвин признава този факт за голям проблем, като пише в своята книга „Върху произхода на видовете“: „Защо всяка една геологична формация и слой не са пълни с междинни биологични видове...Може би това ще е най-силното възражение срещу моята теория“.

• Нови видове не са се появили, но много са изчезнали за хилядите години човешка история.

• Няма преходни звена между хоминид и Homo sapiens - тези, които са считани за такива, са или маймуни, или хора, но с по-слаба физика от нашата.

• Млада Земя — малкото количество лунен прах, солта в океаните, свиването на Слънцето, намаляването на магнитното поле на Земята показват това; радиометричните методи за изследване са напълно неприложими и водят до сериозни грешки при датиране над 5000 години.
  • Изчислено е, че годишно върху Земята падат 5 до 15 тона космически прах. Това значи, че за 4,5 милиарда години натрупаният слой от метеоритен космически прах трябва да има дебелина от 20 до 60 метра. Пласт с такава дебелина обаче не се установява никъде. Голяма беше изненадата на американските астронавти, когато кацнаха през 1969 г. на Луната. Те очакваха да видят няколко метра космически прах, но този слой не беше повече от един сантиметър. Космическият прах съдържа 300 пъти повече никел от земната кора. Малкото количество никел, установен на повърхността на Земята, е допълнително доказателство за малкото количество космически прах върху нея. Интересни са изчисленията на учените за съдържанието на никел, разтворен във водите на световния океан. Резултатите са показали, че времето, необходимо за неговото натрупване, не може да е от порядъка на милиарди години. Така че единственото обяснение за ниското съдържание на никел в земната кора (дебела 19 км.) и световния океан (70,8% от повърхността на земното кълбо) учените свързват с една по-млада Земя, т. е. Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.
  • Правени са изчисления относно притока на материали (глина, сол, пясък, метали и т.н.) към световния океан. Получените резултати при всички тези изчисления са показали, че възрастта на Земята не би могла да бъде 4,5 милиарда години!
  • През 18 век бе установено, че Слънцето се свива със скорост 0,1 % на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди милиарди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логичният извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.
  • През 1979 г. учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100 000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в неговата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната теория относно вечността на материята и потвърждава библейското учение за преходността на творението.
  • Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, отколкото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, произвеждана от собствените ѝ магнитни сили. Каквото и да мислим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.

• Естественият отбор е механизъм за оцеляване, а не за произвеждане на нови видове
  • Известно е, че условията на околната среда влияят върху изменчивостта на биологичните видове. По пътя на изкуствения отбор могат да бъдат целенасочено създадени различни варианти, които да се различават външно от изходните форми. Тези вариантни форми показват обедняване в генетичния материал в сравнение с изходния вид или едностранно изявяване на някои негови качества, от които човекът има специален интерес. В случая обаче не става дума за създаване на нов биологичен вид, а за получаване на междинен или краен продукт от вече съществуващи специфични свойства на генетично обработвания вид. В биологията това явление е известно като микроеволюция, осъществяваща се на популационно равнище, т.е. засяга един и същи биологичен вид. Но по пътя на естествения отбор не се постига преминаването на един примитивен в друг по-сложен биологичен вид (макроеволюция). С идеята за естествения отбор Дарвин има право, но той не може да обясни по този начин получаването на по-висши биологични видове. Това се потвърди по-късно от Грегор Мендел, който установи, че естественият отбор гарантира адаптацията, но само в рамките на даден вид.
  • Дарвин заимства термина „отбор“ от изкуствената селекция, прилагана и днес нашироко в растениевъдството и животновъдството. Неправилно, обаче, прави аналогия между тях. От генетиката се знае, че в основните и най-важни моменти при реализацията на естествения и изкуствения селекционен подход съществуват огромни различия, което не дава основания да приемем тези методи за аналогични. При изкуствената селекция основно значение имат методичните подходи, програмирането, преживяемостта, съпротивителните способности и най-вече крайната цел: изгодата не за селектирания вид, а за друг биологичен вид (обикновено човека), който по отношение на първия подхожда паразитно, търсейки единствено своята полза много често за сметка на съпротивителните възможности на селектирания вид. Пример в това отношение е производството на инсулин от чревната бактерия (Ешерихия коли). При естествения отбор такъв подход в природата е непознат. Така че естественият отбор и изкуствената селекция не могат да бъдат аналогии, тъй като се преследва различна крайна цел.
  • Селекционната доктрина на еволюционната теория оказа и оказва ужасяващо влияние в областта на социалния живот, етиката и моралните ценности на човечеството: расизмът и налудничавата идея на националсоциализма на Хитлер за високоразвитата арийска раса водят началото си от селекционния принцип. Това доведе до унищожаването на милиони хора. Немският лекар еволюционист и националист Алфред Пльотц пише в книгата си „Расова хигиена“ следното: „Тъй като естественият отбор не винаги функционира така, както висшите раси биха желали да бъде, то този естествен отбор трябва да бъде подсилен чрез изкуствени селекционни методи ... слабите и негодните за живот трябва да бъдат унищожавани“. Дарвин сигурно не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея..., но тя стана факт за съжаление! И това не е случайно, защото Дарвин каза само половината от истината. Това, което той премълча, се премълчава и днес. На Дарвин са му били добре известни многобройни природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“. Например симбиозата и алтруизма.

• Биогенетичният закон на Хекел за развитието на ембрионите не отговаря на фактите.
  • Няколко месеца след излизането на тази публикация Хекел е подложен на масивна критика. Професорът по анатомия от Базел Рютимайер и професор Уилям Хис от Лайпциг, както и изтъкнати ембриолози от това време обвинили Хекел, че неговите рисунки са фалшиви. Хекел умишлено нарисувал еднакви ембриони, под които написал различни имена (!). Критичната кампания срещу Хекел се развила и продължила широкомащабно. Световноизвестни специалисти потвърдили, че повечето от рисунките на Хекел са фалшифицирани (доказано и по съдебен път). Ембриологът Dr. Michael Richardson в сътрудничество с ембриолози от различни страни на света сравняват рисунките на Хекел с действителни ембриони на съответните видове и установяват, че рисунките на Хекел не съответстват на действителността. Цитираме учебника по биология (глава „Еволюция“, стр. 72) на Peter Hoff и сътрудници, по който се преподава в Германия: „Критиката на концепцията на Хекел и неговите рисунки е започнала веднага след публикуването им. Хекел е обвинен, че под еднакви ембрионални рисунки е написал различни имена, при което Хекел дословно пише: Ако сравните младите ембриони от куче, птица и костенурка, ще се убедите, че те са напълно еднакви помежду си. И действително тези рисунки са абсолютно еднакви. Хекел е трябвало да приеме тази критика и да признае, че там, където не е разполагал с достатъчен материал, той сам си го е нарисувал, просто за да потвърди концепцията, която е създал“.
  • Цитираме и учебника по биология на Ботев и сътрудници (стр. 111): „На четвъртия месец от развитието си човешкият плод прилича на зародиша на човекоподобна маймуна и е изцяло покрит с косми“. Това не отговаря на истината. Съветваме авторите на учебника да се обърнат към който и да е гинеколог и го попитат дали е така. Гинекологът ще им се изсмее в лицето! Жалко е, че се допускат такива нелепости официално, съзнателно и безотговорно да се изучават от младите хора като „истини“ на еволюцията... Ето на такива основи е поставен този т.нар. „биогенетичен закон“ на Хекел, а чрез него и цялата еволюционна теория..."

Борба с вредители

: с препратки към отглеждането на добитък

Как се води борба с вредители?

1. Ограничава се жизнената им среда
2. Намаляват се източниците им на храна
3. Биват хранени с отрови
4. Намалява се репродуктивността им
5. В средата им се внасят хищници

Как живеят хората?

1. Липса на средства, която намалява възможността за транспортиране в рамките на държавата и още по-малко в други държави. Налагане на граничен контрол и визи. Маркиране, контролиране.
   
2. Бедността ограничава/затруднява достъпа до храна. Прокарване на малоумия като вегетарианството, диетите/гладуването.
3. Храните днес са нищо повече от отрова. Ваксинациите, доста от лекарствата и леченията - също.
4. Било трудно да се забременее. Верно ли, бее?! Мъжете нямали достатъчно живи сперматозоиди, жените имали проблеми с овулацията и яйчниците. Аборти/помятания. Като са болни (да не си в болница не означава задължително да си здрав!), как очакват да са плодовити?! Виж горните две точки. Нямало пари за отглеждане на децата. Аборти. Само в мерцедес става това, да. Карали се мъжете и жените. Аборти. Е, нали има еманципация и метро-сексуализъм. Яко хомосексуализъм. Е, нали да си умен и силен/мъжествен е невъзможно - това са антиподи. И така мутрите правят пари и деца, а умниците им робуват.
   
5. Всички расови, верски, междуполови, фенски и прочие противопоставяния. Внасянето на страхове, което е много вървежно.
   

Факт: Човекът е податлив на манипулация, много повече от животните, защото той има вяра, надежда, любов и логика. Той е мързелив и безотговорен. Слаб и алчен. Глупав, като цяло. Колкото повече портове има една система, толкова по-застрашена е, ако не е адекватна и защитена. Колкото повече паразитни процеси обслужва, толкова по-малко възможност й остава да следи средата и да е адекватна на нея, да е градивна.

След проблемите на осъзнатото робство, шефчетата са се светнали за неосъзнатия роб и неговия по-добър вариант - щастливия роб. Щастливият роб се чувства много повече от бедните в автобусите, което го изпълва с доволство и го кара да обича системата и яростно да я брани.

Гениално!

Innuendo

Innuendo ми е любимото парче на Queen от над 15 години. Преоткрих го последните дни. Заглавието, обложката на едноименния албум, текста, всичко има ново, по-сериозно значение за мен.