Видях тази статия на www.extremecentrepoint.com. Тя поразително пасва на България, макар и писана за Русия. Ще я публикувам тук, защото ако ми се бе отдало да я пиша, щях да я напиша по подобен начин. Оригинал на руски.
Ще докажа, че руснаците сме най-алчната нация
Искам да поговорим за алчността. Искам да поговорим за това, че причина за всички наши беди е именно алчността, а не онези две други беди, всяка от които допълва другата – те са само следствие и изобщо не са причина.
От векове битува мнението, че хората у нас са добри, законите – свещени, а само изпълнителите – зли “супостати”. Ще опитам да докажа, че това не е така.
Властта в Русия я ругаят вече векове. Каквото и да се случи “горе”, всичко предизвиква критика “долу”. Моята задача е да докажа, че всичките проблеми опират не до властта (както от веки веков е прието), а в изключителната алчност, присъща на нашия народ. Ето тази тема е най-забранена за обсъждане – може колкото ти се иска да ругаеш властта, но опитай да кажеш каквото и да е било за хората – не, за това у нас не е прието да се говори.
Ние сме най-алчната нация на планетата.
Поради тази си алчност не можем да организираме живота си, както личния, така и държавния. За да не бъда голословен, ще започна да давам примери и да доказвам моята гледна точка.
Алчността пронизва цялото общество – от низините до самия връх. Тя се вижда навсякъде. Лошите пътища – някой се е полакомил за парите за тяхното строителство. Мръсният въздух в големите градове – значи някой форсира колата си. Рушветът - това е конкретна алчност на конкретен човек.
Работа. Руските фирми се стремят да платят на работниците си колкото се може по-малко – това е следствие от алчността. Руските стоки и услуги, продавани от тези фирми, често са по-скъпи, отколкото на Запад – това също е следствие от алчността. Дрехи, обувки, джинси струват много по-скъпо, отколкото да кажем в Америка – това също е от алчност. Бензинът е по-скъп – също нечия алчност.
Защото парите в нашата страна са идеология. Идеология, култ, ритуал, иначе как може да кълнем Америка и да се прекланяме пред долара в едно и също време.
Пребили са бизнесмен – не, не за пари са го убили, а за идеята на парите. Ето по това се различаваме от целия останал свят, с това, че парите – това е идея, а не средство за осигуряване на достойно съществуване.
Идеята “пари” като идея може да съществува само у много алчен човек.
Но да продължим с изброяването.
Алчността не ни позволява нормално да се храним в ресторант – пристигаш, храната е безвкусна (алчността не е позволила купуването на нормални продукти), обслужването е лошо (алчността не е позволила нормално заплащане на персонала), надписват ти сметката – това също е алчност.
Искаш да купиш жилище – то е по-скъпо отколкото на Канарските острови, и това отново е следствие от алчността. Познавам човек, който е купил седемнадесет жилища в Москва и ги държи затворени “за черни дни”. Заради неговата алчност и алчността на такива като него, на останалите хора им се налага да плащат повече, за да си купят жилище за живеене. Това също е следствие от алчността.
Преди няколко години бях в елитно селище край Москва. Селището е оградено с висок стобор, вътре разкошни сгради, а пътят към него е разбит, асфалтът е стар, целият в дупки. Това също е алчност. Алчността е създала както това скъпо селище, така и разбития път към него.
И колкото и да ругаем властта, трябва да разберем – властта нищо не може да направи – тя потъва в обществото, заразено с този вирус. И властта “граби”, какво да прави. Алчността не ни позволява да инвестираме в своята собствена страна. Алчността ни принуждава да превеждаме парите си в чужбина, защото само там парите се чувстват в безопасност.
Алчността като невидима нишка минава през цялото общество и ни връзва ръцете и краката. Защо?
Защото сме бедни. А сме бедни, защото сме алчни. Порочен кръг. Живеем в най-богатата на света страна, но сме бедни. Защо?
Защото алчният човек не може да бъде богат. У на няма богати хора, у нас дори милиардерите са бедни.
И макар да говорят, че, така да се каже, ние сме най-щедрите хора – примерите за пилеене на пари – това е още едно доказателство за същата тази алчност, да я наречем “алчност наопаки”, но все пак това е алчност, а не щедрост.
Щедрост – това не е когато се прахосват пари, не! Щедрост – това е когато са построени широки и красиви пътища. Щедрост е когато в ресторанта ядеш вкусни ястия, приготвени от най-добрите продукти и които имат разумна цена. Щедрост – когато фирмата плаща огромна компенсация за повредена по нейна вина ръка. Щедрост е когато можеш да си купиш хубава вещ на добра цена, когато услугата е качествена. Ето това е щедрост.
Щедрост – това е усмихващият се чиновник, който безплатно ще ти помогне да решиш твоя проблем, щедрост – това са чистите улици, защото градът не скъпи парите за това. Щедрост е – когато не се страхуваш от полицая, той е с висока заплата и е безпристрастен. Щедрост – това е честният съдия, честният водопроводчик, честният чистач или президент. Щедрост – това е старицата, която със своята пенсия може да пътешества.
Щедрост – това не е умението да се прахосват пари, щедрост – това е умението правилно да се изразходват.
За да сме щедри, не е задължително да сме богати. Онзи ден бях в Хърватия и ме поразиха прокараните тунели и изключително красивите пътища – всичко това е следствие щедростта на страна, много по-бедна от нашата. Тя е бедна, но щедро е построила красиви, удобни пътища.
Страна с много ресурси и пари – не е непременно богата. Парите не са равни на богатство. Може да имаш много пари и да си беден, колкото и парадоксално да звучи това.
Алчният човек никога не може да стане богат, колкото и пари да има.
Знам, че много хора няма да се съгласят с мен – но моля, не ми доказвайте обратното. Вместо това нека да обявим минута мълчание. Минута мълчание, през която да помислим за това чувство. В която да разберем, че нито властта, нито бизнесменът, нито чиновникът нищо не могат да направят, защото те са роби на алчността. И нищо няма да се промени, докато у нас съществува това чувство. То е причината за всички наши беди, а глупаците и скъпотията – само следствие.
Няма да завърша статията с моите планове за спасение на страната. Само си позволих да се изкажа за най-главната причина, поради която нищо никога няма да се промени, тъй като трябва де се измени нещо вътре у всеки от нас, а това е къде по-сложно, отколкото да се смени един властващ с друг, един строй с друг.
Бъде щедри, господа, в това е спасението – както вашето, така и на всички около вас.
_____
Ringi Rae : Попаднах на линк за този текст в коментар към статия в Дневник. Искам само да добавя, че аналогиите с туземните (bg) проблеми просто извират и изобщо не мисля, че това е антируска статия. Защото ако ние не разполагаме с необятни простори, нито с огромни залежи от полезни изкопаеми и горива, то имаме райска природа, която съсипваме поради същата тази алчност.
