Съвременния човек е в плен на материята. Това робство се изгражда с векове, вероятно десетки. Днес човек се стреми към материята. Тя е умело и съзнателно концентрирана, и полирана. Стреми се към градовете, където има много материя на квадратен метър, има небостъргачи, има блъсканица. Там има лъскава материя, която човечетата желаят.Когато си на оживена улица срещаш много лица. От тях 99.99% са ти непознати, чужди дори. И какви са тези хора за теб - материя - само и единствено.
Ако си в пустошта, бродиш, и срещнеш ли човек, то той за теб е човек. Имаш потребсност да зърнеш човека у него, душата, радвате се, че се виждате.
В града, ако се осъзнаеш, разбираш, че ти се бяга от всичката тази човешка и нечовешка материя, която те залива, дори дави.
Големия град е място където човек става материя. Място където човешката материя става нечовешка.
В града си само 0.00001% от статистиката. Нищо си. А, ако си нещо, то си нещо за някаква по-голяма част човечета/цифри от тази статистика.
Израстването е да пожелаеш уединение, природа, човеци, души. Да си на място където си себе си, човекът. Където може да оцениш човешкото у себе си и у другиго.
