Оня ден си седим с едни приятели, пием водички, в прекия смисъл, и лафим. Стигаме до темата, че тук в лайняната България нищо, никога няма да се получи, както трябва. Извод - емиграция. За първи път всички около мен са единодушни по този въпрос. И милионери не-милионери смятат, че тук нищо градивно няма да се случва и е по-добре да се емигрира. Доста от най-близките ми приятелите се готвят да се махат в близката година.
И тогава един от приятелите ми, най-неволно, изчерпателно и простичко, изказа на какво се крепи, тая България, пуста.
Хубаво - вика - емиграция, ама батко, тук са ми хората, с които се напивам... къде да ида, баси. Знаеш ли колко хора ми се обадиха вчера да се напием.
Ето на това се крепи тая смотана българия, на едно напиване. На една меланхолия и латентност.
България на три ракии!
