30 юни 2009

Братушките и на дедо ти Иван дедовия

Нека започнем с няколко препратки:
Най-големият колонизатор на 20-ти век
Никакви братушки НЕ са те!

Общо взето имаме ярък, очеваден колонизатор и български възрожденци, които се оплакват от него. Случайно, все още има живи българи, които помнят какво сътворяват братушките след втората световна война тук. И моето семейство е пострадало от национализациите и репресиите, подтикнати от тях. Няма никаква фикция тук. Да, комуняги и социалисти, дето и до ден днешен се развявате наоколо гордо. Умрели лисици.

Идеята е, че Българите нямат повече от 5% общо със славяните! Когато Българите са били на Балканския полуостров, все още никой никъде НЕ е знаел и НЕ е писал за славяните. Да, тия със шнорхелите в блатата.
Руснаците ни набиват тия славянски братства, за да ни приобщят към тяхната империя. Изкарват Българите някакви чергари, дето идват на Балканите и разбиват Византия (!), а Траките отиват на Марс. Ей, историците, много сте прости. Като лекарите сте. Стегнете се, баси.

Уфф, отнесох се и ме домързя да пиша повече.
Който иска да чете, например това: Траките са Българи
-------------------------
През септември 1916 г. Румъния влиза във войната като съюзник на Русия. Руски кавалерийски части и артилерия нахлуват в Добруджа, към която от 1913 г. е присъединена и българската Южна Добруджа. Нашите русофили са уверени, че войската ни с висш команден състав офицери, завършили предимно руски генералщабни академии, ще откаже да се сражава с освободителите! По това време военните ни униформи не са се различавали от руските, както и пагоните на офицерите. Но напротив! Срещу руските части, дошли в защита на румънските завоевания от 1913 г., връхлита конницата на легендарния ген. Колев. Проблясват искри от саблени удари и прехвалените казаци побягват на север. В нашите музеи и днес може да се видят пленените им знамена. Балчик отново е български.
--------------------------
На 13 декември 1916 г. отряд руски бойни кораби, начело с крайцера “Память Меркурия” и два ескадрени миноносеца бомбардират Балчик. Разразява се класически морски бой. Освен българската военноморска авиация им противодейства 100-милиметрова брегова батарея с командир 28-годишния капитан Георги Радков, разположена в центъра на Балчик. Огневата мощ на противника 100 пъти превъзхожда нашата. Но… бреговата батарея удържа набега на трите руски бойни кораба и дава достоен огневи отпор. Крайцерът е улучен няколко пъти. Следва взрив на носовата му част и противникът се оттегля. В помощ на батареята излитат два български и три немски водосамолета, които успяват да хвърлят своите бомби по нападателите. Към акваторията поема на пълен ход и първата българска подводница, но трите кораба бързат да се оттеглят, без да постигнат целта си. Днес централният площад на Балчик се нарича “Капитан Георги Радков”, името на храбрия боен командир от 1916 година.
---------------------------

През 1942 г. е назначен за околийски управител в Оряхово. Тази длъжност той напуска през 1943 г., но въпреки това след 9 септември 1944 г. заедно с всички околийски управители е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и убит на 25 март 1945 г.
...

Така години наред дълбоко покрусената му майка, както и цялото семейство, напразно се надяват, че може би е бил откаран в съветски концлагер, както по онова време се е случило с много български патриоти, уви….В писмата на сестра му Пенка Радкова и майка му Руцка Радкова се разкрива целия ужас на събитията от този период, на страшните тревоги, които преживява семейството и особено майка му. В спомените на своите близки Георги Радков е останал като изключително ерудирана личност с весел нрав и изумително ораторско майсторство. Обичал е музиката и е свирел на цигулка. Владеел е перфектно 5 езика – английски, немски, италиански, френски и турски.

Ето повече от източника http://lupu.dir.bg/GeorgiRadkovBGR.htm