Фабрика за деца
Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование.
Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден. Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи.
Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма.
Предполага се, че випусниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметъра. Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него.
Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял.
В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин - силен транквилант, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях. Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него.
Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругува” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободно творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по- лесно вниква и се ориентира. Задача на учителя е да го заинтересува така, че двигател да бъде детското любопитство - заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. З а съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити.
Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им. Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качестава. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него .
Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .
Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.
Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст.
Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение към образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата. В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.
