28 април 2010
27 април 2010
broderbund
тази отрязана чушка
бръкна в мозъка ми
там където
в детството ми
са се запечатали
бръкна в мозъка ми
там където
в детството ми
са се запечатали
Lode Runner и Karateka
и по-късно Prince of Persia
Brøderbund
17 април 2010
15 април 2010
13 април 2010
Двусмислие
Петко сере редко.
Учените все още спорят по въпроса -
дали Петко има запек или разстройство.
08 април 2010
"кризата" е липса на доверие
Парите са документ пренасящ доверието в централната банка. Получавайки тези хартиики, човек дава ценностите си, стоката си, гъзъ си и прочие, разчитайки, че те имат стойността гарантирана им от централната банка, която е редно да е в ръцете на държавата. А държавата е редно да защитава отново неговите интереси и той (на човека :-) за това й има и доверие. В САЩ са го издухали през 1913 когато Федералния резерв става централна банка, а той е частна институция и няма общо с държавата. Самата случка показва, че и държавата, поне в тоз миг, е нямала общо с човека. Съответно, 20 години по-късно САЩ имат брутална криза известна като Голямата депресия. С този акт се наместват пластовете в обществото, а при земетресения и пресявания слабите и малките падат надолу.
Депресията е следствие от години тъпотия.
Та, парите са нужни, защото човеците си нямат доверие един на друг и то със основане. Така дават доверието си в ръцете на групи от някакви други човеци (опаа!) наречени банки, министерства, държави и прочие. Някъде около "опаа!" стана ясно, че схемата наси порока на пораждащия я проблем.
Парите са нужни поради липса на доверие.
Институциите са нужни поради липса на доверие.
Посредникът е лайно, а на него му се има доверие.
Какъв е шибания проблем?!
Каква криза?!
Ресурсите и средствата са на лице - няма природни бедствия!
Единствено ги няма хартииките, защото държавата или които и да са там не ги дават :-) И човечетата са в парализа, защото са тъпаци и дори не знаят къде е проблема им :-) Лошата новина е, че проблемът е философски, демек е нерешим :-)
Затова хората имат доверие на дрехите и дипломите,
а не на човека, защото му нямат доверие.
А дрехите и дипломите са направени/купени с пари от институции,
а във всичко това са отново хора :-)
Извод: Хората са тъпаци и затова страдат.
Депресията е следствие от години тъпотия.
Та, парите са нужни, защото човеците си нямат доверие един на друг и то със основане. Така дават доверието си в ръцете на групи от някакви други човеци (опаа!) наречени банки, министерства, държави и прочие. Някъде около "опаа!" стана ясно, че схемата наси порока на пораждащия я проблем.
Парите са нужни поради липса на доверие.
Институциите са нужни поради липса на доверие.
Посредникът е лайно, а на него му се има доверие.
Какъв е шибания проблем?!
Каква криза?!
Ресурсите и средствата са на лице - няма природни бедствия!
Единствено ги няма хартииките, защото държавата или които и да са там не ги дават :-) И човечетата са в парализа, защото са тъпаци и дори не знаят къде е проблема им :-) Лошата новина е, че проблемът е философски, демек е нерешим :-)
Затова хората имат доверие на дрехите и дипломите,
а не на човека, защото му нямат доверие.
А дрехите и дипломите са направени/купени с пари от институции,
а във всичко това са отново хора :-)
Извод: Хората са тъпаци и затова страдат.
07 април 2010
05 април 2010
03 април 2010
01 април 2010
Бетон в крачолите
Попаднеш ли в група от хора със сходни на твоите грижи - наливаш си бетон в крачолите.
Аз вярвам, че за да се промениш е нужно да срещнеш човек или група,
което да те провокира да придобиеш нова, по-богата визия, нови цели.
И произлизащите от тази среща чувства, които са си лично твое творение,
може да са позтивни или негативни, и те нямат отношение към стойността на срещата.
Много хора ми се сърдят, защото при срещата си с мен не получават очакваното от тях - отношение и дори знание.
Второто е абсурдно, предвид че те са дошли за нещо ново, което да получат от мен.
Силните продължават, за да видят има ли ползи в срещнатото.
Слабите тичат някой да ги гушне.
Така оставам в компанията на силни хора, с които можем да се обогатим взаимно.
Аз вярвам, че за да се промениш е нужно да срещнеш човек или група,
което да те провокира да придобиеш нова, по-богата визия, нови цели.
И произлизащите от тази среща чувства, които са си лично твое творение,
може да са позтивни или негативни, и те нямат отношение към стойността на срещата.
Много хора ми се сърдят, защото при срещата си с мен не получават очакваното от тях - отношение и дори знание.
Второто е абсурдно, предвид че те са дошли за нещо ново, което да получат от мен.
Силните продължават, за да видят има ли ползи в срещнатото.
Слабите тичат някой да ги гушне.
Така оставам в компанията на силни хора, с които можем да се обогатим взаимно.
Абонамент за:
Публикации (Atom)