Парите са документ пренасящ доверието в централната банка. Получавайки тези хартиики, човек дава ценностите си, стоката си, гъзъ си и прочие, разчитайки, че те имат стойността гарантирана им от централната банка, която е редно да е в ръцете на държавата. А държавата е редно да защитава отново неговите интереси и той (на човека :-) за това й има и доверие. В САЩ са го издухали през 1913 когато Федералния резерв става централна банка, а той е частна институция и няма общо с държавата. Самата случка показва, че и държавата, поне в тоз миг, е нямала общо с човека. Съответно, 20 години по-късно САЩ имат брутална криза известна като Голямата депресия. С този акт се наместват пластовете в обществото, а при земетресения и пресявания слабите и малките падат надолу.
Депресията е следствие от години тъпотия.
Та, парите са нужни, защото човеците си нямат доверие един на друг и то със основане. Така дават доверието си в ръцете на групи от някакви други човеци (опаа!) наречени банки, министерства, държави и прочие. Някъде около "опаа!" стана ясно, че схемата наси порока на пораждащия я проблем.
Парите са нужни поради липса на доверие.
Институциите са нужни поради липса на доверие.
Посредникът е лайно, а на него му се има доверие.
Какъв е шибания проблем?!
Каква криза?!
Ресурсите и средствата са на лице - няма природни бедствия!
Единствено ги няма хартииките, защото държавата или които и да са там не ги дават :-) И човечетата са в парализа, защото са тъпаци и дори не знаят къде е проблема им :-) Лошата новина е, че проблемът е философски, демек е нерешим :-)
Затова хората имат доверие на дрехите и дипломите,
а не на човека, защото му нямат доверие.
А дрехите и дипломите са направени/купени с пари от институции,
а във всичко това са отново хора :-)
Извод: Хората са тъпаци и затова страдат.