- 22 Септември 2000, 21:37
София, България -
Странна работа. Не бях от най-внимателните ученици, но не си спомням да са ме учили какво точно е държавата. Какви са приоритетите в нея, как се разпределят средствата и защо става така.
Четиринадесет годишно момче има нужда от пари за лечение. $35'000 щатски долара. Колата на един политик. Колата на един престъпник. Колата на една елитна курва. 100 метра асфалтов път. Трансфер за един некадърен ритнитопковец...
Момчето не е пострадало, докато е правело беля или играло. То е жертва на Чернобил. Жертва на българската държава. Държавата, която мълчеше, докато радиационния дъжд ни валеше. Ама тогава били червените... Така ли бе! Ами нека тогава сините дадат пари, като те са по-добри.
Плюя аз на тази България! Няма България! Има администрация! Има активисти, комунисти, седесари, помияри, борци, елит даже има, шефове, боянски ливади, ... Ами българи има ли?!! ..... Ааааааа?!! Вие ли сте? Аха.
Мамка му! Аз съм българин! Това е в мен! Силно е! Но аз не искам да съм българин! Подтискам го! Псувам го! Няма български рицари, които да ме вдъхновяват! Да обединяват! Има лайнари, които ме карат да отида на майната си, където да съм сам, но аз и свободен!
Това беше този път. Мина ми. Продължавам да работя. За да имам папу! За да мога да избягам, като му дойде времето.
Ама как ни взеха медалиетата, а? Някакви си хапченца нямали хубава листовка. К'во от това? Е верно, че тоя път малко се осра работата, ама иначе номера минава и е супер. Пенсиите и без друго нямат зрение да четат и пари да купуват.
Българските щангисти ми напълниха душата с гордост, която не помня откога не съм изпитвал. Други българи се погрижиха за помията...
P.S.
на когото му прищрака - щрака,
останалите - в мрака
