Чеп за зеле

Чеп за зеле не става от него.
Евентуално може да стане,
ако го увиеш в парцали.
Да не пропуща.

Криза ИМА

И ТЯ Е В ГЛАВИТЕ НА ИДИОТИТЕ, демек на (почти) всички!

Това щях до го пиша, така или иначе, но днес имам повод.

Полях си ЛЕКО бутона SPACE на лаптопа, със смес от ракия и компот от ананас. Пу дейбиш, и аз веднъж да ям сладко. И така след няколко часа, като изсъхна водицата, остана само захарта и бутона започна да се движи супер бавно и доста трудно. Не спря да работи, обаче.

Отидох в сервиза на СТЕМО и там най-добрия по клавиатурите ми рече следното:
- Трябва да се смени цялата клавиатура, тя НЕ Е СКЪПА, само 22 евро е.
- Не може ли да се оправи - питам аз.
- Може да се опита, обаче няма гаранция, може и да спре след това да работи.
- И защо не може, ехх? - увъртам аз, за да вземе да се напъне малко, тоя дегенерат.
- Ами те са херметизирани ... - намси кво си, говори ми глупости той.

Зарязвам аз тая работа и си тръгвам. И си мисля, дали няма да е добре тоя дришльо да получава заплата 140 лв на месец и да не смята 22 евро за НЕ Е СКЪПА, когато става дума за един шибан бутон.
Мисля си и че щом е херметизиран, то той не може да бъде засегнат, шибания бутон. И може да се оправи. Значи, тоя дегенериралия търтей ТРЯБВА да го оправи, това му е шибаната длъжност в това СТЕМО.

Вече съм в залата. Взимам спирт и памук. Като ще сменям цялата клавиатура, то поне да знам защо. Междувременно потърсих съвет от модератор на форума Хардуер.бг. Още не ми се е обадил с резултат, но аз вече имам. Само четете. Та, намокрих памука със 70% спирт, ако е по-силен може да прецака боята, и изстисках малко под спейс бутона. Поразтраках го, пак капнах, поразтраках го ... ИИИ ЧУДО! ОПРАВИ СЕ!!! И сега си пиша без проблем.

Та, какво да ви разправям повече, мина ми нервата :-) Писането тук ми е доста полезно :-) На всичкото отгоре има и такива, дето го четат ;-) Хи-хи.

Та така де, тоя социализъм, дето е обхванал Европа и тук, ще съсипе качеството на услугите и на обществото. От скоро мисля да напиша за това как социализма унищожава работническата класа. Но НЯМА да е сега :-) Аре, гледайте си работата. Сериозно го казвам! И буквално!

хората НЕ ЖЕЛАЯТ ЗДРАВЕ

Това е 100% вярно! Бяха ми нужни пет години работа в РЕАЛНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, за да се убедя, напълно. И инвестирах в този опит не 14 милиона долара, а ОГРОМНОТО СИ ЖЕЛАНИЕ И ИДЕАЛИЗЪМ, а аз ИМАМ БРУТАЛНО МНОГО И ОТ ДВЕТЕ. Защото съм ненормален.

Сега е нормално да съм уморен, разочарован, леко объркан, леко ядосан. Да, ядосан, защото все още ме е яд, че тия копеленца се съпротивляват срещу собственото си здраве и живот. Парадокс. Ще медитирам над тази дума ;-)

Хората са си наред, те са преди мен на този свят. Неадекватно е да изисквам нещо от тях. Нали Марк ;-)
Сбъркал съм си професията, или поне пазара, тук в булгаристан.

Ще ми мине, излязли са пъпки на идеалистичното ми личице и сега мрънкам :-) Ха-ха!
България никога няма да се промени! Камоли да се оправи :-)
Идеалистите са идиоти. Балъци.

ПП: Браво на фармацевтичните компании и тн. Глад мори добитъка. Като има балъци, има и тарикати. Нищо повече.

Отчуждение и раздяла

Когато между хората дълго време има несъответствие във вижданията за нещата от живота и самия живот, постепенно настъпва отчуждение. От отчуждението следват две положения.
Едното представлява години на дрязги без възможност за решение. Обикновено настъпва някакво примирение, но отново с редовни, спорадични престрелки. Хронично, до гроб.
Другият вариант е раздяла и започване на нов живот, връзка, взаимоотношение, взаимодействие.

И нека сега си представим горното и в рамките на цяло едно общество.

адекватен човек

Всеки адекватен човек е длъжен пред себе си да е в добро здраве, да може да защитава интересите си, да е способен да се изразява, да е технически грамотен, да е много повече от масите във всяко градивно отношение!