Ганьо е дедо да инж. Ганев, който пръв на света е патентовал цикъла на един народ. Разбира се откривател е неговия дедо - бай Ганьо. Но в науката и техниката цикъл на един народ е известен като цикъл на Ганьо.Цикълът на Ганьо се открива на редица места в българския живот и творчество. Той се характеризира с липсата на читав изход/преход. Това го превръща в зациклил цикъл. (виж Българска политика). Ето например, сещам се за карикатурата на любимия ми карикатурист Христо Комарницки:
/преразказвам, защото не съм я виждал от 15 години/
Дядо държи внучето си в скута си. И му казва:
- И аз като бях на твоите години си мислех, че България ще се оправи.
редакция от 2016 г.: Милена Вълнарова - Кучето я пренарисува за мен през 2016.
Днес преглеждах колекцията 500 най-велики песни на България и една от забравените песни е Защо на Милена. Текстът й е актуален и днес, след 15 години.
Милена - Защо
Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна? (x8)
След 19 години преход, първият куплет е станал по-неактуален. Вече има възможност да се ходи и работи по Европата. Следващите куплети обаче са актуални.
Аз инвестирах две петилетки от съзнателния си живот в инициативни дейности тук в България. Развивам се. Също така не спирам да планирам. Анализите ми показват, че към 2227-ма година ще ги стигнем. Защото те ще са пратили експедиция да ни търси. В миналото. И леко встрани.
Ама чакайте сега. Да не стават грешки. Аз желая да работя за по-доброто си бъдеще. Желая да работя за по-доброто на обществото, в което живея. За страната, в която живея. Но вече много ме боли главата, да си я удрям в стената. Убеден съм, че няма да се получи така, тук. Тук нищо в обществото не се променя към по-добро, нищо в ценностите. Напротив - да. Слизам от тандема, въртях здраво. Седалката ми е свободна, който сяда да не мрънка, че ръби.
ПП: Не, не съм в депресия. Не, не мрънкам. Напротив, за първи път от 2 години знам каква е посоката ми. Please, mind the gap!
