Третата вълна (част 2)

Третата вълна на емиграция обхваща хора, които са постигнали тук нещо и вече им е писнало да плуват срещу течението в реката с лайната. Убедени са, че няма да стане тук. Тази убеденост ще им помага да успеят където имигрират. Няма връщане назад, в лайната. Това е последния ешелон от конструктивни хора.
Чао българия!

Криза сега?

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
: из Уйкипедия


Криза

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний “магаретата” мрем!.

Димчо Дебелянов
1910 г.

Високи сини планини

До Стефка Костадинова,
световен рекордьор на висок скок,
заместник-председател на ДАМС,
председател на БОК

Днес, 15 февруари 2009 година, се случи нещо много грозно, в българската лека атлетика. Пиша Ви това писмо, за да ви се оплача, лично и полза роду. Става дума за една от лекоатлетките ни, тройна скачачка, участник на две олимпиади, по име Мария Димитрова. Днес, тя най-нагло, безцеремонно и без загриженост към младото поколение, отмъкна бронзовия медал във високия скок от републиканското ни първенство. Защо държавните институции, отговорни за спорта не пречат на такива елементи, като Димитрова, да проявяват своеволия и на шега да се качват на почетната стълбичка на републиката. Какво прави тази тройна скачачка сред високите скачачки. Ще отговоря, подсмихва се и се гаври. Почти разплаква горките момиченца и треньорите им. Кой позволява това?! Нямаме ли държавни институции?!

Моля, да се вземат мерки, и вас лично, г-жо Костадинова, не допускайте това във вашата дисциплина. Създайте условия, за да има състезателки във високия скок, които да оставят елемента Димитрова извън тройката. Нека бъдат безмилостни!

Според мен положението в българската ЛА е трагично. Днес на щафетата, едни момиченца с паласки правеха джогинг на пистата и никой не ги изгони. Тъй както, правилника гони заради грешен цвят на екипа, нека гони и за паласки и подрусване по пистата. Моля ви се, нали така, все пак!

С уважение,
Мильо Хипнозата
гр. Троян

На снимката се вижда как Димитрова се подсмихва и колко разочарование има в невинното дете до нея. Запечатани са и жълтите шпайкове на Димитрова, които също са част от гаврата. Те са й малки и са с обратен вираж! Тя, моля ви се, се засилва отляво! Казвам ви, че няма място за елемента Димитрова във високия ни скок! Браво на всички, които НЕ пожелаха да й заемат шпайкове с нейния номер и с правилен вираж! Браво!

снимка: иван диманов

Третата вълна

Вече е осезаема третата вълна на емиграция.

Първата вълна
През 1989 г. станаха премени. Поробеният от руски комунизъм българин събра смелост и използва падането на железния режим. Тогава в периода 1990-1994 г. емигрираха тези роби, които знаеха, че желаят свобода. Това бе най-голямата вълна, плод на 45 години червен гнет.

Втората вълна
След театрото "Те ви свобода", последва терора на червените мутри. Уж червените, сини демократи донесоха свобода, ама на. През периода 1996-1998 г. мнозина осъзнаха червената врътка с евтината, но достатъчно прецизна постановка. Така се случи втората вълна на емиграция, която бе значително по слаба от първата.

Третата вълна
От началото на новия милениум се случи страната да бъде залята от милиарди европейски евра. Червените протегнаха загрубелите им от труд ръце. Започнаха да инвестират в себе си. Между отрудените им кебапчета се процеди за народа и той светна - накупи лизингови тойотки и хапартаментури. Усмихна се щастливо нашия роб. Почувства се шефче. Започна бизнес, създаде работа на милиони. Някак видяхме социализъма отново - работа, леб, западна бричка, море. Малииииии, море в Гърция или Турция. Абе мани бе! Дори и по-натам, море дори.

Обаче, както е видно, милиардите попрестанаха. Това в комбинация с глобалната постановка "Глобална криза" започва да всява суматоха. И сега е развръзката драги читателю. А тя е пак същата. Всичко това помага на още някаква, малка част от народчето да се поусети, че единствения вариант за някакво спасение е емиграцията.
Макар и последна, от трите, тази вълна им позитивен аспект - емигранта знае, че няма връщане назад и е ясно мотивиран да успее.

Следва затваряне на червената врътка. Чувствайте се предупредени.

Последното ме сети на един виц. Швед каца в СССР. Взима волвото си от летовището и бръмчи по проспектите на Москва. И изведнъж шведската стомана среща зееща московска дупка от липсващ капак на шахта. Чупят се всякакви там полуоски и цели оски. Слиза шведа, гледа и си изпуска стоманените, шведски нерви. Започва да крещи и ругае, дори леко да псува, Москва и московската действителност. И най-вече в контекста на собствения си проблем. Чува го милиционер. Те там са доста, доколкото знам, и са опасани с калашник. Идва милиционера, и понеже шведа е западняк, чужденец, не получава приклад, а някаква, човекоподобна реч: Гражданино! Вие какво! Ругаете Москва ли?! Какъв е проблема?!! Шведът, съответно респектиран, повече от до накъде, започва да обяснява и да се жалва, но все още гневен. Таковата онаковата волвото дупката. Милиционерът го изслушва, за да може да го затапи като тръба за газ, да го затапи. Свършва шведа и пазителя с калашника с лека ирония и прокрадваща се грубиянщинка и наглост започва:
- Гражданино, вие на Шереметиево ли кацнахте?
- Да.
- А там, червения флаг видяхте ли?
- Да.
- Е, значи сте бил предупреден!


ПП: Ако най-вълнуващото за вас в този текст бе вица, то това е като да излезете от прожекция на "Матрицата" и да си кажете Баси, яките ефекти!

Не сме народ, а мърша

Вече няма какво да напиша,
то всичко е написано,
добре е и да се чете.

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875
Петко Р. Славейков

Отново за цикъла на един народ

като продължение на Цикъл на Ганьо

В следващото стихотворение на Христо Ботев, откривам собствените си възгледи и чувства днес. Брутално потвърждаващо е.

В механата
от Христо Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

На вакуума вакуума

Ако с идването на братушките в България са избити, малтретирани, ограбени и изселени голяма част от предприемчивите умове и души, то комунистическият период е създал вакуум на истински човеци. Концентрацията на скотовете е нараснала. Това се е доразвило в продължение на две поколения.

Сега да направя едно уточнение. Има образован скот и необразован скот. Второто е разпознаваемо от почти всеки. Пълно е с образовани скотове и слепците от Матрицата НЕ ги разпознават. Ама, човекът бил много възпитан, ама имал бизнес, ама бил доктор, ама кола, ама костюм. Има необразовани човеци с ум, душа и дух. Тях матричковците НЕ желаят да видят в реален вид и размер.
Ако още е неясно, то яко съм скъсал синджира и тичам радостно по двора.

На вакуума вакуума идва сега.
През 90-те години от България се махнаха почти всички, които имаха желание и кураж, визия и умения. Махнаха се и много безотговорници, които не след дълго, се заповръщаха назад и обясняваха колко по-зле е навън. Чудно, но другите НЕ се върнаха и водят живот в пъти по-спокоен и доволен. Та, тия, дето не успяха да мързелуват и тъпеят навън, сега го правят тук навътре. Тия, дето нямаха кураж и визия - като мен - все още са си тук. Копаят върху скалата и броят отлющените песъчинки.

Поколението, което расте сега е поколение на лесните червени куфари, пълни с пачки и празни с всичко друго. Останалата, по-голяма част, е частта на празните куфари. Празни от всичко. На едните им се получава без да знаят реално как става. Другите са убедени, че нищо не става и по-добре да НЕ се опитва.

Няма да говоря за човешките ценности. И за да не изпсувам, ще се изсмея :-D

Както ми бе казала веднъж Миглена Ангелова в ефир:
"Драматизирате, г-н Георгиев".

Нещо от преди 126 години:

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?

Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!

Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал.

Януари 1883
Иван Вазов

Никакви братушки НЕ са те!

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.
Захарий Стоянов

Не случайно давам линк към Уйкипедия за Захари Стоянов. Слепотата е огромна и навред.

Прочетете повече за царска Русия и България тук:
Русия (Россия) - враг №1 на българщината

Тази година излезе филм за създаването и ЗВЕРСТВАТА!!!!!!!!!!! на Съветите. Няма какво да кажа. Гледайте филма. Имате ли очи? Имате ли глави? Имате ли души?

The Soviet Story
Google video
Wikipedia

Гледайте! Виждайте!
С главите! С душите!

Victims of Communism
12 юни - Ден на жертвите на комунизма

Цикъл на Ганьо

Ганьо е дедо да инж. Ганев, който пръв на света е патентовал цикъла на един народ. Разбира се откривател е неговия дедо - бай Ганьо. Но в науката и техниката цикъл на един народ е известен като цикъл на Ганьо.

Цикълът на Ганьо се открива на редица места в българския живот и творчество. Той се характеризира с липсата на читав изход/преход. Това го превръща в зациклил цикъл. (виж Българска политика). Ето например, сещам се за карикатурата на любимия ми карикатурист Христо Комарницки:
/преразказвам, защото не съм я виждал от 15 години/
Дядо държи внучето си в скута си. И му казва:
- И аз като бях на твоите години си мислех, че България ще се оправи.

редакция от 2016 г.: Милена Вълнарова - Кучето я пренарисува за мен през 2016.

Днес преглеждах колекцията 500 най-велики песни на България и една от забравените песни е Защо на Милена. Текстът й е актуален и днес, след 15 години.

Милена - Защо

Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна? (x8)

След 19 години преход, първият куплет е станал по-неактуален. Вече има възможност да се ходи и работи по Европата. Следващите куплети обаче са актуални.

Аз инвестирах две петилетки от съзнателния си живот в инициативни дейности тук в България. Развивам се. Също така не спирам да планирам. Анализите ми показват, че към 2227-ма година ще ги стигнем. Защото те ще са пратили експедиция да ни търси. В миналото. И леко встрани.

Ама чакайте сега. Да не стават грешки. Аз желая да работя за по-доброто си бъдеще. Желая да работя за по-доброто на обществото, в което живея. За страната, в която живея. Но вече много ме боли главата, да си я удрям в стената. Убеден съм, че няма да се получи така, тук. Тук нищо в обществото не се променя към по-добро, нищо в ценностите. Напротив - да. Слизам от тандема, въртях здраво. Седалката ми е свободна, който сяда да не мрънка, че ръби.

ПП: Не, не съм в депресия. Не, не мрънкам. Напротив, за първи път от 2 години знам каква е посоката ми. Please, mind the gap!