Вече е осезаема третата вълна на емиграция.
Първата вълна
През 1989 г. станаха премени. Поробеният от руски комунизъм българин събра смелост и използва падането на железния режим. Тогава в периода 1990-1994 г. емигрираха тези роби, които знаеха, че желаят свобода. Това бе най-голямата вълна, плод на 45 години червен гнет.
Втората вълна
След театрото "Те ви свобода", последва терора на червените мутри. Уж червените, сини демократи донесоха свобода, ама на. През периода 1996-1998 г. мнозина осъзнаха червената врътка с евтината, но достатъчно прецизна постановка. Така се случи втората вълна на емиграция, която бе значително по слаба от първата.
Третата вълна
От началото на новия милениум се случи страната да бъде залята от милиарди европейски евра. Червените протегнаха загрубелите им от труд ръце. Започнаха да инвестират в себе си. Между отрудените им кебапчета се процеди за народа и той светна - накупи лизингови тойотки и хапартаментури. Усмихна се щастливо нашия роб. Почувства се шефче. Започна бизнес, създаде работа на милиони. Някак видяхме социализъма отново - работа, леб, западна бричка, море. Малииииии, море в Гърция или Турция. Абе мани бе! Дори и по-натам, море дори.
Обаче, както е видно, милиардите попрестанаха. Това в комбинация с глобалната постановка "Глобална криза" започва да всява суматоха. И сега е развръзката драги читателю. А тя е пак същата. Всичко това помага на още някаква, малка част от народчето да се поусети, че единствения вариант за някакво спасение е емиграцията.
Макар и последна, от трите, тази вълна им позитивен аспект - емигранта знае, че няма връщане назад и е ясно мотивиран да успее.
Следва затваряне на червената врътка. Чувствайте се предупредени.
Последното ме сети на един виц. Швед каца в СССР. Взима волвото си от летовището и бръмчи по проспектите на Москва. И изведнъж шведската стомана среща зееща московска дупка от липсващ капак на шахта. Чупят се всякакви там полуоски и цели оски. Слиза шведа, гледа и си изпуска стоманените, шведски нерви. Започва да крещи и ругае, дори леко да псува, Москва и московската действителност. И най-вече в контекста на собствения си проблем. Чува го милиционер. Те там са доста, доколкото знам, и са опасани с калашник. Идва милиционера, и понеже шведа е западняк, чужденец, не получава приклад, а някаква, човекоподобна реч: Гражданино! Вие какво! Ругаете Москва ли?! Какъв е проблема?!! Шведът, съответно респектиран, повече от до накъде, започва да обяснява и да се жалва, но все още гневен. Таковата онаковата волвото дупката. Милиционерът го изслушва, за да може да го затапи като тръба за газ, да го затапи. Свършва шведа и пазителя с калашника с лека ирония и прокрадваща се грубиянщинка и наглост започва:
- Гражданино, вие на Шереметиево ли кацнахте?
- Да.
- А там, червения флаг видяхте ли?
- Да.
- Е, значи сте бил предупреден!
ПП: Ако най-вълнуващото за вас в този текст бе вица, то това е като да излезете от прожекция на "Матрицата" и да си кажете Баси, яките ефекти!
