15 февруари 2009

Високи сини планини

До Стефка Костадинова,
световен рекордьор на висок скок,
заместник-председател на ДАМС,
председател на БОК

Днес, 15 февруари 2009 година, се случи нещо много грозно, в българската лека атлетика. Пиша Ви това писмо, за да ви се оплача, лично и полза роду. Става дума за една от лекоатлетките ни, тройна скачачка, участник на две олимпиади, по име Мария Димитрова. Днес, тя най-нагло, безцеремонно и без загриженост към младото поколение, отмъкна бронзовия медал във високия скок от републиканското ни първенство. Защо държавните институции, отговорни за спорта не пречат на такива елементи, като Димитрова, да проявяват своеволия и на шега да се качват на почетната стълбичка на републиката. Какво прави тази тройна скачачка сред високите скачачки. Ще отговоря, подсмихва се и се гаври. Почти разплаква горките момиченца и треньорите им. Кой позволява това?! Нямаме ли държавни институции?!

Моля, да се вземат мерки, и вас лично, г-жо Костадинова, не допускайте това във вашата дисциплина. Създайте условия, за да има състезателки във високия скок, които да оставят елемента Димитрова извън тройката. Нека бъдат безмилостни!

Според мен положението в българската ЛА е трагично. Днес на щафетата, едни момиченца с паласки правеха джогинг на пистата и никой не ги изгони. Тъй както, правилника гони заради грешен цвят на екипа, нека гони и за паласки и подрусване по пистата. Моля ви се, нали така, все пак!

С уважение,
Мильо Хипнозата
гр. Троян


На снимката се вижда как Димитрова се подсмихва и колко разочарование има в невинното дете до нея. Запечатани са и жълтите шпайкове на Димитрова, които също са част от гаврата. Те са й малки и са с обратен вираж! Тя, моля ви се, се засилва отляво! Казвам ви, че няма място за елемента Димитрова във високия ни скок! Браво на всички, които НЕ пожелаха да й заемат шпайкове с нейния номер и с правилен вираж! Браво!
снимка: иван диманов