Лицето и цялата ти кожа усещат само нейната лепкавост.
Тя прониква през ноздрите ти с тежката си миризма и навлиза дълбоко в дробовете ти.
Душата ти е пропита от мъгла.
Тогава виждаш само мъка и болка.
Реагираш с болка и на погалване.
Лаеш и ръмжиш в мъглата към всеки и всичко.
Сам си. Дори сред близки.
Студено ти е.
Боли те и без да знаеш от какво.
Моли се за гръмотевична буря,
мълнии, които да ти дадат светлина,
ураган, който да разсее мъглата,
порой, който да те измие.
Освободи дробовете си.
Дай пространство на погледа си.
Дай свобода на душата си.
Пусни дънера, който прегръщаше от страх за опора в мъглата.
Бъди себе си. А ти си свободен да избираш.
