Предистория
Към предисторията спада и този материал Стига толкова треньори. Провокирал доцента да каже, че не желаел да ме вижда повече. Аз това го казах преди него с материала си, dear. Провокирал и "писмото от село", което получих. Искам да отбележа, че наживо комуникацията с доцента е доволно лицемерна и разните споменати казвания и тн стават през трети лица или медии ;-)
Аз съм кондиционен треньор. Подобрявам атлетическите качества на спортистите. Да са по-силни, по-експлозивни, по-бързи, по-координирани. Грижа се тялото им да има малко мазнини и достатъчно и функционални мускули. Храня ги качествено с естествена храна.
Работя със скачачи, плувци, таекуондисти, бадминтонисти, волейболисти, спринтьори, велосипедисти и други. Всичките са на ниво републикански шампиони.
Ще го кажа направо - като знания и опит съм уникален за рамките на България.
Принцип:
Кондиционният треньор е част от екипа, който, разбира се, включва треньор по вида спорт. Последният се грижи за техниката и тактиката на спортиста. Между тях има взаимодействие с цел напасване на методиките.
Борис Божинов е чудесен млад мъж, притежаващ живец, устрем и честност. Състезател е на дълъг скок. От 2006 г. за Борис бе започнало плато с елементи на спускане. Правеше по 1-2 успешни опита, останалите 5-6 фалове. Плато преди да е постигнал нещо значимо. Беше обезверен и идеята да се откаже от спорта НЕ му беше чужда.
През есента на 2007-ма година започнах да го тренирам кондиционно и храня по мои схеми. За половин година атлетизма му нарасна значително. Вижте профила му в сайта ми за кондициониране. В началото на сезона през 2008, веднага започна да показва по-добри резултати и да подобрява личните си постижения. Тогава след едно състезание се запознах с треньора му по дълъг скок, доцент от НСА, който изревнува и попита Борис "Сега Милко ли ще ти е треньор вече?".
Да, драги читателю, концепцията за кондиционен треньор е непозната в българия. Тук всеки треньор, малко или много смята, че може и знае всичко. Това води българския спорт надолу, което е факт.
След като стана ясно, че Милко няма никакво желание да учи Борис да дълъг скок, защото Милко не е специалист по това, то доцента се поуспокои.
Винаги съм имал желание да споделя с хората какво правя с цел да правим заедно нещата по-добре. С треньора на Борис нещата не потръгваха добре. Борис скачаше все по-добре, а доцента ми казваше: А ти замислял ли си се, че е възможно Борис сега да скача повече, защото успява да направи повече успешни опити от преди.
Това го каза, за да отрече моя принос за тези резултати. ОК, преглъщах тези неща с цел да работим заедно и продължавах да му обяснявам с каква идея и какво правя. За да може доцента да види, че не съм луд. Той обаче освен липсата на правили знания за функционирането на човешкото тяло, нямаше и достойнство.
Лятото Борис имаше кулминация - стана републикански и балкански шампион. Премина границата от 8 метра, скочи 8.06 и 8.12 метра. Покри норматив за олимпиадата в Пекин, но по български взеха друг състезател, който не бе във форма и се провали.
Вече смятах, че нещата са ясни. Ще се работи заедно. Доцента дори се бе впечатлил от успехите ми с психиката на Борис. След сезона, инициирах среща с доцента, за да планираме как да протече подготовката за следващата година. Как двамата да станем по-ефективни като се допълваме.
След един час на бръщолевене доцентът изтърси: Ти защо си се писал на сайта ти кондиционен треньор на Борис, а мен треньор по дълъг скок?
Този момент бе от онези, дето трябва да кажеш, да водата е мокра, да 2+2 е 4. И аз опитах нещо такова. Да, ама доцента ми рече: Ние в леката атлетика сами си се грижим за кондицията на атлетите.
Така ли?! А защо тогава Борис беше като врабче като го започнах, аз? Защо нямаше техника на клек, защо всичките му атлетически показатели СКОЧИХА нагоре след започване работа с мен - питам аз.
Срещата не доведе до нищо градивно. Убеди ме, че няма смисъл да се занимавам повече с този човечец, доцента.
Ще цитирам едно от упражненията за кондиция на доцента. Атлетът лежи по гръб, с повдигнати и свити към тялото крака, доцентът му подхвърля медицинска тока и атлета я ритва с подметки. Нещо като номер с тюленче в цирка. Пълна, малоумна скръб!
Доценте, защо питаше нееднократно Борис: Кажи какво ви дава Милко, та така напредваш?
Очакваше някакво вълшебно прахче, допингче, лимонадка, а?
Доценте, защо прочете книгите на Павел Цацулин, за които аз ти говорех?
Защо тренираш останалите си спортисти по принципите, които видя там?
Защо направи стойка за клек след като разбра какво правя аз?
Защо от мен научи мистичното за теб, а всъщност основно и елементарно движение good morning?
Защо храниш атлетите ти както аз храня моите?
Защо, защо, имам още много...
Аз ще отговоря - защото моите схеми и принципи работят, дават резултати, които сам ти нямаше!
Доценте, защо не желаеш да работиш с мен? Защото си помисли, че си открил формулата на успеха и предпочете да станеш ЕДНОЛИЧЕН ВЕЛИК.
Сбъркал си!
Това, което си взел от мен са трохи и твоите постижения ще са пир с трохи.
През последната половин година аз съм тренирал с Борис, има няма, 5 пъти. П-е-т пъти!
Защото съвсем закономерно Борис изживява царска болест от вдигналите му се изведнъж успехи. И стана труден за трениране. Оставил съм го при мен да тренира, за да поддържа силата си, но това е недостатъчно. Чакам да му помине еуфорията и да продължим напред и нагоре.
Колко пъти тренира с теб, доценте? Поне 10 пъти повече! Какво направи ти, за да стане по-добър Борис, как подобри скока му, как подобри успешността му? НИКАК? Вижда се, че техниката му е все така дървена и разчитаща на силата, на кондицията му. Също така, Борис се върна назад като увереност! Да, доценте, ти с НИЩО не му помогна да стане по-резултатен.
Миналата година Борис имаше резултати заради мен.
Тази година аз съм на заден план като фактор. Борис е само с теб.
Затова жалкото ти писъмце, плод на жалкото ти его на джудже е това отдолу. Чети! Да, прочети се!
Пускаш го точно след като Борис скочи на европейското 7.48 вместо 8 метра. Ако беше скочил 8.20 щеше ли да ме похвалиш? А?!
Получател: Милко Георгиев
Подател: Огнян МиладиновТема: Велик треньор
Я сега „ВЕЛИКИ ТРЕНЬОРЕ”, кажи чия е „ЗАСЛУГАТА” за провала на Борис и на Мария? А може би ти все още си безнадеждно влюбен в себе си.
Коя Мария? Аз работя с две момичета на име Мария. Едната сега стана вице-републиканска в дисциплината си, а другата бронзова на републиканското ДОРИ БЕЗ да участва в КОРОННАТА си дисциплина. А? Как ти се вижда? Какво направиха твоите? Да, включи и Борис в сметката си. Добре, че той ти донесе един бронз. А другите НИЩО! Какво стана с книгите на Цацулин? Язък ти за четенето. А? Ама ти много си чел, това на тебе НЕ ти пречи да НЕ разбираш какво правиш.
Аз миналата година имам 5 републикански шампиона. Ти колко имаш? Един - Борис!
Провал? Само ти си провален. И не от скоро.
ПП: Доценте, стига с лошо. Да те питам, зарасна ли ти счупената ръка?
Дочух, че окрилен от прочетените книги на Цацулин, си предизвикал някакво момче, студент, на канадска борба и ти се спраскала ръчицата.
Винаги съм казвал, че канадската борба е опасен спорт!
