28 септември 2008

Турция - за веднъж

Бях в Турция за една седмица. Обикалях с 11-метрова ветроходна яхта от Кушадасъ до Мармарис. Двама - опитен моряк и аз, за сефте. Научих се на доста от действията при ветроходството и на малко от идеята зад тях.

Храната в Турция е читава, вкусна. Ядат много хляб - всички изглеждат зле. Дори слабите са мазни. Малкото читави и на моменти секси момиченца в ученически униформи стават дебели като майките си, не след дълго. Няма свинско - не ме урежда.

Турците ми писнаха на втория ден. Натрапчивото им мамене и селяния. 10% са читави, наистина те карат да си добре и да останеш с това чувство и след това. Но общото впечатление е от другите 90%. Като цяло се справят доста добре, което показва, че всичките западни лайна за етиката и вратовръзките НЕ са единствения път към успеха. Винаги съм го знаел. Турция е пълна с туристи оставящи луди пари за обикновени неща, глупости и измами. Турция е пълна с яхти за стотици хиляди евра, с яхти за милиони. Българите също могат да са селяци и да мамят, поне малко. НО, българите се държат като дебили, сърдити дебили. Турците са изкусно мазни, естествено лицемерни. България е пълна с германски и чешки трактористи. Добрата новина: идват без тракторите си.

По турските брегове има изоставени огромни, призрачни хотели. И те са строили като луди, както сега тук се строи. Виж, гърците са друго нещо, красиви, спретнати къщи и комплекси. Паралелът е директен - от едната страна е Турция, а от другата - гръцките острови.

ПП: На снимката изглеждам философски и позьорски, но всъщност гледам конците на предното платно, за да държа вятъра ;-)

17 септември 2008

Отчуждение и раздяла

Когато между хората дълго време има несъответствие във вижданията за нещата от живота и самия живот, постепенно настъпва отчуждение. От отчуждението следват две положения.
Едното представлява години на дрязги без възможност за решение. Обикновено настъпва някакво примирение, но отново с редовни, спорадични престрелки. Хронично, до гроб.
Другият вариант е раздяла и започване на нов живот, връзка, взаимоотношение, взаимодействие.

И нека сега си представим горното и в рамките на цяло едно общество.

06 септември 2008

Цикъл на Ганьо

Ганьо е дедо да инж. Ганев, който пръв на света е патентовал цикъла на един народ. Разбира се откривател е неговия дедо - бай Ганьо. Но в науката и техниката цикъл на един народ е известен като цикъл на Ганьо.

Цикълът на Ганьо се открива на редица места в българския живот и творчество. Той се характеризира с липсата на читав изход/преход. Това го превръща в зациклил цикъл. (виж Българска политика). Ето например, сещам се за карикатурата на любимия ми карикатурист Христо Комарницки:
/преразказвам, защото не съм я виждал от 15 години/
Дядо държи внучето си в скута си. И му казва:
- И аз като бях на твоите години си мислех, че България ще се оправи.


редакция от 2016 г.: Милена Вълнарова - Кучето я пренарисува за мен през 2016.

Днес преглеждах колекцията 500 най-велики песни на България и една от забравените песни е Защо на Милена. Текстът й е актуален и днес, след 15 години.

Милена - Защо

Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -

да стоя натясно срещу порцийка храна.


Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука - не съм ограбена аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.

Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна? (x8)


След 19 години преход, първият куплет е станал по-неактуален. Вече има възможност да се ходи и работи по Европата. Следващите куплети обаче са актуални.

Аз инвестирах две петилетки от съзнателния си живот в инициативни дейности тук в България. Развивам се. Също така не спирам да планирам. Анализите ми показват, че към 2227-ма година ще ги стигнем. Защото те ще са пратили експедиция да ни търси. В миналото. И леко встрани.

Ама чакайте сега. Да не стават грешки. Аз желая да работя за по-доброто си бъдеще. Желая да работя за по-доброто на обществото, в което живея. За страната, в която живея. Но вече много ме боли главата, да си я удрям в стената. Убеден съм, че няма да се получи така, тук. Тук нищо в обществото не се променя към по-добро, нищо в ценностите. Напротив - да. Слизам от тандема, въртях здраво. Седалката ми е свободна, който сяда да не мрънка, че ръби.

ПП: Не, не съм в депресия. Не, не мрънкам. Напротив, за първи път от 2 години знам каква е посоката ми. Please, mind the gap!

02 септември 2008

Лондон

Бях в Лондон за една седмица. Хареса ми.