България се крепи на едно напиване

Оня ден си седим с едни приятели, пием водички, в прекия смисъл, и лафим. Стигаме до темата, че тук в лайняната България нищо, никога няма да се получи, както трябва. Извод - емиграция. За първи път всички около мен са единодушни по този въпрос. И милионери не-милионери смятат, че тук нищо градивно няма да се случва и е по-добре да се емигрира. Доста от най-близките ми приятелите се готвят да се махат в близката година.
И тогава един от приятелите ми, най-неволно, изчерпателно и простичко, изказа на какво се крепи, тая България, пуста.
Хубаво - вика - емиграция, ама батко, тук са ми хората, с които се напивам... къде да ида, баси. Знаеш ли колко хора ми се обадиха вчера да се напием.
Ето на това се крепи тая смотана българия, на едно напиване. На една меланхолия и латентност.

България на три ракии!

криза и на ориза!

пълно е с псевдо професионалисти
пълно е с псевдо професии
пълно е с лаици
пълно е с палячовци крадци
реват и гърдите си ще разбият

хоп кризичка

ха сега
лаптопите и офисите затворете
и на ориза ходете!

ревете, ревете

Natural Achievements

Целите се постигат със адекватни средства и действия.
Каквото и да правиш, плащаш, постигаш, всичко трябва да е с по-висша цел. Или поне по-следваща.
Мъдрата радост и мъдрото спокойствие са подходящи за цел. Обобщено ще го нарека Здраве. Малцина го постигат.

Постижение = Средства * Адекватност * Действия

Доста хора имат проблем с дефинирането на крайни цели и с трепет трупат само средства ИЛИ адекватност ИЛИ действия.

------
адекватност = мъдрост

Толерантен

Да, толерантен съм. И то прекалено.
Но НЕ съм анално податлив.
Цупят ми се само всякаквите педали и педалки.

От лицемерна толерантност се стига до лайняно общество.

Вътрешно

колкото и да си бърз
бягството ти е невъзможно
те бягат с теб
ти бягаш заради тях

колкото и да си силен
победата ти е невъзможна
те са силата ти
ти си силен заради тях

колкото и да си голям
малък си спрямо тях
ти си част от тях
те те изграждат

колкото и да си бляскав
отразяваш тяхната светлина

примири се и ги бъди
вземи светлината
те - това си ти
ти - това са те
бъди себе си

законите на природата

Ей!

Ей! Предишните поколения по земята! Вие да!
Срали сте по тая земя, та се не диша!
Създали сте и лайнари, та днес около нас е авангарда на лайнарщината.

Въртя, въртя. Въртя си акъла. И пак не се получава.
Зададени са такива условия на задачата, че с добрите теореми няма решение.
Ако целиш решение се налага да ползваш и от лошите.
Мамка ви предишна!
Благодаря!

Консервена кутия на канап

Имало е и винаги ще има хора, които се влачат отзад, като консервена кутия вързана с канап. Подскачат и дрънкат.

В българия, поради слабото его на човечетата, появата и успешното виреене на нови и успешни идеи е силно възпрепятствано. Новото и успешното е подтискано с цел да НЕ се изложи старото. Да не блесне по бели гащи. Няма доблест да се признае, че никой не е съвършен и всеки може да се развива повече и повече, особено, ако комуникира с други успешни личности. Това праща голяма част от българските специалисти в графата на мудните (Laggards). Специлано треньорите са се загнездили точно там.

Преди 5-6 години си мислех, че ей сега с огромния си ентусизаъм ще светна всички как да се хранят и тренират правилно и успешно. Днес вече знам от опит колко безполезен е един такъв почин.

Аз съм иноватор (Innovators). Хората работещи в екипа ми са от малцинството на мислещите свободно, критично и търсейки успех (Early Adopters). Те са авангард. Към тях се числят и професионалните спортисти, които ползват услугите ми. Клиентите на бизнеса ми за здраве са смес от авангарда и част от масата, която по-бързо възприема новите идеи (Early Majority). Масата, която чака нещата да станат масови, няма пресичане с мен (Late Majority). Тя, евентуално, ще ползва разпръстаните от мен идеи наоколо. Ще ползва "ментетата". Чака какво ще кажат по телевизията. А малцинството на съзнателно мудните ми е антипод (Laggards).

Ето малко наука, показана ми от Вал, която ги нищи тези дебри на познанието. Ако ми го беше показала преди 5-6 години, щях да й обясня колко е грешно това ;-) но днес съм убеден в правотата му от личен опит.

Rogers model for the adoption and diffusion of innovations

The innovation adoption curve of Rogers is a model that classifies adopters of innovations into various categories, based on the idea that certain individuals are inevitably more open to adaptation than others. It is also referred to as Multi-Step Flow Theory or Diffusion of Innovations Theory.

Innovators
Brave people, puling the change. Innovators are very important communication.

Early Adopters
Respectable people, opinion leaders, try out new ideas, but in a careful way.

Early Majority
Thoughtful people, careful but accepting change more quickly than the average.

Late Majority
Skeptic people, will use new ideas or products only when the majority is using it.

Laggards
Traditional people, caring for the "old ways", are critical towards new ideas and will only accept it if the new idea has become mainstream or even tradition.

The diffusion of innovations curve (innovation adoption curve) of Rogers is useful to remember that trying to quickly and massively convince the mass of a new controversial idea is useless. It makes more sense in these circumstances to start with convincing innovators and early adopters first. Also the categories and percentages can be used as a first draft to estimate target groups for communication purposes.

Diffusion research focus was on five elements: 1) the characteristics of an innovation which may influence its adoption; 2) the decision-making process that occurs when individuals consider adopting a new idea, product or practice; 3) the characteristics of individuals that make them likely to adopt an innovation; 4) the consequences for individuals and society of adopting an innovation; and 5) communication channels used in the adoption process.

източник www.valuebasedmanagement.net

Писмо от село

Я! Омачкан плик в пощенската ми кутия. Писмо от село.

Предистория
Към предисторията спада и този материал Стига толкова треньори. Провокирал доцента да каже, че не желаел да ме вижда повече. Аз това го казах преди него с материала си, dear. Провокирал и "писмото от село", което получих. Искам да отбележа, че наживо комуникацията с доцента е доволно лицемерна и разните споменати казвания и тн стават през трети лица или медии ;-)

Аз съм кондиционен треньор. Подобрявам атлетическите качества на спортистите. Да са по-силни, по-експлозивни, по-бързи, по-координирани. Грижа се тялото им да има малко мазнини и достатъчно и функционални мускули. Храня ги качествено с естествена храна.
Работя със скачачи, плувци, таекуондисти, бадминтонисти, волейболисти, спринтьори, велосипедисти и други. Всичките са на ниво републикански шампиони.
Ще го кажа направо - като знания и опит съм уникален за рамките на България.

Принцип:
Кондиционният треньор е част от екипа, който, разбира се, включва треньор по вида спорт. Последният се грижи за техниката и тактиката на спортиста. Между тях има взаимодействие с цел напасване на методиките.

Борис Божинов е чудесен млад мъж, притежаващ живец, устрем и честност. Състезател е на дълъг скок. От 2006 г. за Борис бе започнало плато с елементи на спускане. Правеше по 1-2 успешни опита, останалите 5-6 фалове. Плато преди да е постигнал нещо значимо. Беше обезверен и идеята да се откаже от спорта НЕ му беше чужда.
През есента на 2007-ма година започнах да го тренирам кондиционно и храня по мои схеми. За половин година атлетизма му нарасна значително. Вижте профила му в сайта ми за кондициониране. В началото на сезона през 2008, веднага започна да показва по-добри резултати и да подобрява личните си постижения. Тогава след едно състезание се запознах с треньора му по дълъг скок, доцент от НСА, който изревнува и попита Борис "Сега Милко ли ще ти е треньор вече?".

Да, драги читателю, концепцията за кондиционен треньор е непозната в българия. Тук всеки треньор, малко или много смята, че може и знае всичко. Това води българския спорт надолу, което е факт.

След като стана ясно, че Милко няма никакво желание да учи Борис да дълъг скок, защото Милко не е специалист по това, то доцента се поуспокои.

Винаги съм имал желание да споделя с хората какво правя с цел да правим заедно нещата по-добре. С треньора на Борис нещата не потръгваха добре. Борис скачаше все по-добре, а доцента ми казваше: А ти замислял ли си се, че е възможно Борис сега да скача повече, защото успява да направи повече успешни опити от преди.
Това го каза, за да отрече моя принос за тези резултати. ОК, преглъщах тези неща с цел да работим заедно и продължавах да му обяснявам с каква идея и какво правя. За да може доцента да види, че не съм луд. Той обаче освен липсата на правили знания за функционирането на човешкото тяло, нямаше и достойнство.

Лятото Борис имаше кулминация - стана републикански и балкански шампион. Премина границата от 8 метра, скочи 8.06 и 8.12 метра. Покри норматив за олимпиадата в Пекин, но по български взеха друг състезател, който не бе във форма и се провали.

Вече смятах, че нещата са ясни. Ще се работи заедно. Доцента дори се бе впечатлил от успехите ми с психиката на Борис. След сезона, инициирах среща с доцента, за да планираме как да протече подготовката за следващата година. Как двамата да станем по-ефективни като се допълваме.
След един час на бръщолевене доцентът изтърси: Ти защо си се писал на сайта ти кондиционен треньор на Борис, а мен треньор по дълъг скок?
Този момент бе от онези, дето трябва да кажеш, да водата е мокра, да 2+2 е 4. И аз опитах нещо такова. Да, ама доцента ми рече: Ние в леката атлетика сами си се грижим за кондицията на атлетите.
Така ли?! А защо тогава Борис беше като врабче като го започнах, аз? Защо нямаше техника на клек, защо всичките му атлетически показатели СКОЧИХА нагоре след започване работа с мен - питам аз.
Срещата не доведе до нищо градивно. Убеди ме, че няма смисъл да се занимавам повече с този човечец, доцента.

Ще цитирам едно от упражненията за кондиция на доцента. Атлетът лежи по гръб, с повдигнати и свити към тялото крака, доцентът му подхвърля медицинска тока и атлета я ритва с подметки. Нещо като номер с тюленче в цирка. Пълна, малоумна скръб!

Доценте, защо питаше нееднократно Борис: Кажи какво ви дава Милко, та така напредваш?
Очакваше някакво вълшебно прахче, допингче, лимонадка, а?

Доценте, защо прочете книгите на Павел Цацулин, за които аз ти говорех?
Защо тренираш останалите си спортисти по принципите, които видя там?
Защо направи стойка за клек след като разбра какво правя аз?
Защо от мен научи мистичното за теб, а всъщност основно и елементарно движение good morning?
Защо храниш атлетите ти както аз храня моите?
Защо, защо, имам още много...

Аз ще отговоря - защото моите схеми и принципи работят, дават резултати, които сам ти нямаше!

Доценте, защо не желаеш да работиш с мен? Защото си помисли, че си открил формулата на успеха и предпочете да станеш ЕДНОЛИЧЕН ВЕЛИК.

Сбъркал си!
Това, което си взел от мен са трохи и твоите постижения ще са пир с трохи.

През последната половин година аз съм тренирал с Борис, има няма, 5 пъти. П-е-т пъти!
Защото съвсем закономерно Борис изживява царска болест от вдигналите му се изведнъж успехи. И стана труден за трениране. Оставил съм го при мен да тренира, за да поддържа силата си, но това е недостатъчно. Чакам да му помине еуфорията и да продължим напред и нагоре.
Колко пъти тренира с теб, доценте? Поне 10 пъти повече! Какво направи ти, за да стане по-добър Борис, как подобри скока му, как подобри успешността му? НИКАК? Вижда се, че техниката му е все така дървена и разчитаща на силата, на кондицията му. Също така, Борис се върна назад като увереност! Да, доценте, ти с НИЩО не му помогна да стане по-резултатен.

Миналата година Борис имаше резултати заради мен.
Тази година аз съм на заден план като фактор. Борис е само с теб.

Затова жалкото ти писъмце, плод на жалкото ти его на джудже е това отдолу. Чети! Да, прочети се!
Пускаш го точно след като Борис скочи на европейското 7.48 вместо 8 метра. Ако беше скочил 8.20 щеше ли да ме похвалиш? А?!

Получател: Милко Георгиев
Подател: Огнян Миладинов
Тема: Велик треньор
Я сега „ВЕЛИКИ ТРЕНЬОРЕ”, кажи чия е „ЗАСЛУГАТА” за провала на Борис и на Мария? А може би ти все още си безнадеждно влюбен в себе си.

Коя Мария? Аз работя с две момичета на име Мария. Едната сега стана вице-републиканска в дисциплината си, а другата бронзова на републиканското ДОРИ БЕЗ да участва в КОРОННАТА си дисциплина. А? Как ти се вижда? Какво направиха твоите? Да, включи и Борис в сметката си. Добре, че той ти донесе един бронз. А другите НИЩО! Какво стана с книгите на Цацулин? Язък ти за четенето. А? Ама ти много си чел, това на тебе НЕ ти пречи да НЕ разбираш какво правиш.

Аз миналата година имам 5 републикански шампиона. Ти колко имаш? Един - Борис!

Провал? Само ти си провален. И не от скоро.


ПП: Доценте, стига с лошо. Да те питам, зарасна ли ти счупената ръка?
Дочух, че окрилен от прочетените книги на Цацулин, си предизвикал някакво момче, студент, на канадска борба и ти се спраскала ръчицата.
Винаги съм казвал, че канадската борба е опасен спорт!

Отговорите

Тъкмо гледах Slumdog Millionaire (Беднякът милионер).

Police Inspector: Doctors... Lawyers... never get past 60 thousand rupees. He's won 10 million. [Pause] What can a slumdog possibly know?
Sgt Srinivas: [quietly] The answers?

Бързо време

В българия времето тече по-бързо,
в сравнение със свестните страни.
Да, защото ние си пречим взаимно
и се забавяме.