Човешкото тяло е прекрасно творение! То е създадено за радост на притежателите му. Създадено е за 100 години хубав, интересен и доволен живот. Красиво е!
Земята е прекрасно място за живот! Красива! Тук има всичко за всички.
Отговорът е, че винаги когато се почувстваме зле - причината е дело на човека.
Извод 1: човекът е обладан от дявола, от злото, от глупостта. Даден му е избор и той избира, тъпака.
Извод 2: животните са неподвластни на злото, за разлика от човечетата. Те нямат избор и се оказва, че им е по-добре на автопилот. Не се взимат на сериозно.
Хората се бунтуват срещу това Създателят, който и да е той, да ги е направил подвластни нему. Страх ги е да са марионетки. Искат да са разумни и да взимат решения. Ами ето, Той им е дал тази възможност. И те са се осрали по главите си.
Раят на Земята сме направили като Ада. Така сме избирали и избираме и днес. Човечета навсякъде крачат и лазят и тровят.
Яяя! Сега видях колко е лесно от творя да се получи тровя.
ПП: Нещо от работата ми. Хората обвиняват гените си, а ежедневно съсипват здравето си. Създателят им е виновен, според тях. Странни човечета.
28 януари 2009
Уважавам хората
Уважавам хората! Харесвам да съм с тях! Търся ги!
Повечето, които ме познават бегло, смятат, че съм гадно копеленце или нещо такова, каквото им позволява визията.
Отговорът е, че хората са малцинство. Останалите са ментета. А аз лесно виждам ментетата и ги давам на късо. Това е.
Повечето, които ме познават бегло, смятат, че съм гадно копеленце или нещо такова, каквото им позволява визията.
Отговорът е, че хората са малцинство. Останалите са ментета. А аз лесно виждам ментетата и ги давам на късо. Това е.
27 януари 2009
Не сме народ, а мърша
Вече няма какво да напиша,
то всичко е написано,
добре е и да се чете.
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Петко Р. Славейков
то всичко е написано,
добре е и да се чете.
НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
1875
Петко Р. Славейков
20 януари 2009
Криза ИМА
И ТЯ Е В ГЛАВИТЕ НА ИДИОТИТЕ, демек на (почти) всички!
Това щях до го пиша, така или иначе, но днес имам повод.
Полях си ЛЕКО бутона SPACE на лаптопа, със смес от ракия и компот от ананас. Пу дейбиш, и аз веднъж да ям сладко. И така след няколко часа, като изсъхна водицата, остана само захарта и бутона започна да се движи супер бавно и доста трудно. Не спря да работи, обаче.
Отидох в сервиза на СТЕМО и там най-добрия по клавиатурите ми рече следното:
- Трябва да се смени цялата клавиатура, тя НЕ Е СКЪПА, само 22 евро е.
- Не може ли да се оправи - питам аз.
- Може да се опита, обаче няма гаранция, може и да спре след това да работи.
- И защо не може, ехх? - увъртам аз, за да вземе да се напъне малко, тоя дегенерат.
- Ами те са херметизирани ... - намси кво си, говори ми глупости той.
Зарязвам аз тая работа и си тръгвам. И си мисля, дали няма да е добре тоя дришльо да получава заплата 140 лв на месец и да не смята 22 евро за НЕ Е СКЪПА, когато става дума за един шибан бутон.
Мисля си и че щом е херметизиран, то той не може да бъде засегнат, шибания бутон. И може да се оправи. Значи, тоя дегенериралия търтей ТРЯБВА да го оправи, това му е шибаната длъжност в това СТЕМО.
Вече съм в залата. Взимам спирт и памук. Като ще сменям цялата клавиатура, то поне да знам защо. Междувременно потърсих съвет от модератор на форума Хардуер.бг. Още не ми се е обадил с резултат, но аз вече имам. Само четете. Та, намокрих памука със 70% спирт, ако е по-силен може да прецака боята, и изстисках малко под спейс бутона. Поразтраках го, пак капнах, поразтраках го ... ИИИ ЧУДО! ОПРАВИ СЕ!!! И сега си пиша без проблем.
Та, какво да ви разправям повече, мина ми нервата :-) Писането тук ми е доста полезно :-) На всичкото отгоре има и такива, дето го четат ;-) Хи-хи.
Та така де, тоя социализъм, дето е обхванал Европа и тук, ще съсипе качеството на услугите и на обществото. От скоро мисля да напиша за това как социализма унищожава работническата класа. Но НЯМА да е сега :-) Аре, гледайте си работата. Сериозно го казвам! И буквално!
Това щях до го пиша, така или иначе, но днес имам повод.
Полях си ЛЕКО бутона SPACE на лаптопа, със смес от ракия и компот от ананас. Пу дейбиш, и аз веднъж да ям сладко. И така след няколко часа, като изсъхна водицата, остана само захарта и бутона започна да се движи супер бавно и доста трудно. Не спря да работи, обаче.
Отидох в сервиза на СТЕМО и там най-добрия по клавиатурите ми рече следното:
- Трябва да се смени цялата клавиатура, тя НЕ Е СКЪПА, само 22 евро е.
- Не може ли да се оправи - питам аз.
- Може да се опита, обаче няма гаранция, може и да спре след това да работи.
- И защо не може, ехх? - увъртам аз, за да вземе да се напъне малко, тоя дегенерат.
- Ами те са херметизирани ... - намси кво си, говори ми глупости той.
Зарязвам аз тая работа и си тръгвам. И си мисля, дали няма да е добре тоя дришльо да получава заплата 140 лв на месец и да не смята 22 евро за НЕ Е СКЪПА, когато става дума за един шибан бутон.
Мисля си и че щом е херметизиран, то той не може да бъде засегнат, шибания бутон. И може да се оправи. Значи, тоя дегенериралия търтей ТРЯБВА да го оправи, това му е шибаната длъжност в това СТЕМО.
Вече съм в залата. Взимам спирт и памук. Като ще сменям цялата клавиатура, то поне да знам защо. Междувременно потърсих съвет от модератор на форума Хардуер.бг. Още не ми се е обадил с резултат, но аз вече имам. Само четете. Та, намокрих памука със 70% спирт, ако е по-силен може да прецака боята, и изстисках малко под спейс бутона. Поразтраках го, пак капнах, поразтраках го ... ИИИ ЧУДО! ОПРАВИ СЕ!!! И сега си пиша без проблем.
Та, какво да ви разправям повече, мина ми нервата :-) Писането тук ми е доста полезно :-) На всичкото отгоре има и такива, дето го четат ;-) Хи-хи.
Та така де, тоя социализъм, дето е обхванал Европа и тук, ще съсипе качеството на услугите и на обществото. От скоро мисля да напиша за това как социализма унищожава работническата класа. Но НЯМА да е сега :-) Аре, гледайте си работата. Сериозно го казвам! И буквално!
Алчна нация
Видях тази статия на www.extremecentrepoint.com. Тя поразително пасва на България, макар и писана за Русия. Ще я публикувам тук, защото ако ми се бе отдало да я пиша, щях да я напиша по подобен начин. Оригинал на руски.
Ще докажа, че руснаците сме най-алчната нация
Искам да поговорим за алчността. Искам да поговорим за това, че причина за всички наши беди е именно алчността, а не онези две други беди, всяка от които допълва другата – те са само следствие и изобщо не са причина.
От векове битува мнението, че хората у нас са добри, законите – свещени, а само изпълнителите – зли “супостати”. Ще опитам да докажа, че това не е така.
Властта в Русия я ругаят вече векове. Каквото и да се случи “горе”, всичко предизвиква критика “долу”. Моята задача е да докажа, че всичките проблеми опират не до властта (както от веки веков е прието), а в изключителната алчност, присъща на нашия народ. Ето тази тема е най-забранена за обсъждане – може колкото ти се иска да ругаеш властта, но опитай да кажеш каквото и да е било за хората – не, за това у нас не е прието да се говори.
Ние сме най-алчната нация на планетата.
Поради тази си алчност не можем да организираме живота си, както личния, така и държавния. За да не бъда голословен, ще започна да давам примери и да доказвам моята гледна точка.
Алчността пронизва цялото общество – от низините до самия връх. Тя се вижда навсякъде. Лошите пътища – някой се е полакомил за парите за тяхното строителство. Мръсният въздух в големите градове – значи някой форсира колата си. Рушветът - това е конкретна алчност на конкретен човек.
Работа. Руските фирми се стремят да платят на работниците си колкото се може по-малко – това е следствие от алчността. Руските стоки и услуги, продавани от тези фирми, често са по-скъпи, отколкото на Запад – това също е следствие от алчността. Дрехи, обувки, джинси струват много по-скъпо, отколкото да кажем в Америка – това също е от алчност. Бензинът е по-скъп – също нечия алчност.
Защото парите в нашата страна са идеология. Идеология, култ, ритуал, иначе как може да кълнем Америка и да се прекланяме пред долара в едно и също време.
Пребили са бизнесмен – не, не за пари са го убили, а за идеята на парите. Ето по това се различаваме от целия останал свят, с това, че парите – това е идея, а не средство за осигуряване на достойно съществуване.
Идеята “пари” като идея може да съществува само у много алчен човек.
Но да продължим с изброяването.
Алчността не ни позволява нормално да се храним в ресторант – пристигаш, храната е безвкусна (алчността не е позволила купуването на нормални продукти), обслужването е лошо (алчността не е позволила нормално заплащане на персонала), надписват ти сметката – това също е алчност.
Искаш да купиш жилище – то е по-скъпо отколкото на Канарските острови, и това отново е следствие от алчността. Познавам човек, който е купил седемнадесет жилища в Москва и ги държи затворени “за черни дни”. Заради неговата алчност и алчността на такива като него, на останалите хора им се налага да плащат повече, за да си купят жилище за живеене. Това също е следствие от алчността.
Преди няколко години бях в елитно селище край Москва. Селището е оградено с висок стобор, вътре разкошни сгради, а пътят към него е разбит, асфалтът е стар, целият в дупки. Това също е алчност. Алчността е създала както това скъпо селище, така и разбития път към него.
И колкото и да ругаем властта, трябва да разберем – властта нищо не може да направи – тя потъва в обществото, заразено с този вирус. И властта “граби”, какво да прави. Алчността не ни позволява да инвестираме в своята собствена страна. Алчността ни принуждава да превеждаме парите си в чужбина, защото само там парите се чувстват в безопасност.
Алчността като невидима нишка минава през цялото общество и ни връзва ръцете и краката. Защо?
Защото сме бедни. А сме бедни, защото сме алчни. Порочен кръг. Живеем в най-богатата на света страна, но сме бедни. Защо?
Защото алчният човек не може да бъде богат. У на няма богати хора, у нас дори милиардерите са бедни.
И макар да говорят, че, така да се каже, ние сме най-щедрите хора – примерите за пилеене на пари – това е още едно доказателство за същата тази алчност, да я наречем “алчност наопаки”, но все пак това е алчност, а не щедрост.
Щедрост – това не е когато се прахосват пари, не! Щедрост – това е когато са построени широки и красиви пътища. Щедрост е когато в ресторанта ядеш вкусни ястия, приготвени от най-добрите продукти и които имат разумна цена. Щедрост – когато фирмата плаща огромна компенсация за повредена по нейна вина ръка. Щедрост е когато можеш да си купиш хубава вещ на добра цена, когато услугата е качествена. Ето това е щедрост.
Щедрост – това е усмихващият се чиновник, който безплатно ще ти помогне да решиш твоя проблем, щедрост – това са чистите улици, защото градът не скъпи парите за това. Щедрост е – когато не се страхуваш от полицая, той е с висока заплата и е безпристрастен. Щедрост – това е честният съдия, честният водопроводчик, честният чистач или президент. Щедрост – това е старицата, която със своята пенсия може да пътешества.
Щедрост – това не е умението да се прахосват пари, щедрост – това е умението правилно да се изразходват.
За да сме щедри, не е задължително да сме богати. Онзи ден бях в Хърватия и ме поразиха прокараните тунели и изключително красивите пътища – всичко това е следствие щедростта на страна, много по-бедна от нашата. Тя е бедна, но щедро е построила красиви, удобни пътища.
Страна с много ресурси и пари – не е непременно богата. Парите не са равни на богатство. Може да имаш много пари и да си беден, колкото и парадоксално да звучи това.
Алчният човек никога не може да стане богат, колкото и пари да има.
Знам, че много хора няма да се съгласят с мен – но моля, не ми доказвайте обратното. Вместо това нека да обявим минута мълчание. Минута мълчание, през която да помислим за това чувство. В която да разберем, че нито властта, нито бизнесменът, нито чиновникът нищо не могат да направят, защото те са роби на алчността. И нищо няма да се промени, докато у нас съществува това чувство. То е причината за всички наши беди, а глупаците и скъпотията – само следствие.
Няма да завърша статията с моите планове за спасение на страната. Само си позволих да се изкажа за най-главната причина, поради която нищо никога няма да се промени, тъй като трябва де се измени нещо вътре у всеки от нас, а това е къде по-сложно, отколкото да се смени един властващ с друг, един строй с друг.
Бъде щедри, господа, в това е спасението – както вашето, така и на всички около вас.
_____
Ringi Rae : Попаднах на линк за този текст в коментар към статия в Дневник. Искам само да добавя, че аналогиите с туземните (bg) проблеми просто извират и изобщо не мисля, че това е антируска статия. Защото ако ние не разполагаме с необятни простори, нито с огромни залежи от полезни изкопаеми и горива, то имаме райска природа, която съсипваме поради същата тази алчност.
Ще докажа, че руснаците сме най-алчната нация
Искам да поговорим за алчността. Искам да поговорим за това, че причина за всички наши беди е именно алчността, а не онези две други беди, всяка от които допълва другата – те са само следствие и изобщо не са причина.
От векове битува мнението, че хората у нас са добри, законите – свещени, а само изпълнителите – зли “супостати”. Ще опитам да докажа, че това не е така.
Властта в Русия я ругаят вече векове. Каквото и да се случи “горе”, всичко предизвиква критика “долу”. Моята задача е да докажа, че всичките проблеми опират не до властта (както от веки веков е прието), а в изключителната алчност, присъща на нашия народ. Ето тази тема е най-забранена за обсъждане – може колкото ти се иска да ругаеш властта, но опитай да кажеш каквото и да е било за хората – не, за това у нас не е прието да се говори.
Ние сме най-алчната нация на планетата.
Поради тази си алчност не можем да организираме живота си, както личния, така и държавния. За да не бъда голословен, ще започна да давам примери и да доказвам моята гледна точка.
Алчността пронизва цялото общество – от низините до самия връх. Тя се вижда навсякъде. Лошите пътища – някой се е полакомил за парите за тяхното строителство. Мръсният въздух в големите градове – значи някой форсира колата си. Рушветът - това е конкретна алчност на конкретен човек.
Работа. Руските фирми се стремят да платят на работниците си колкото се може по-малко – това е следствие от алчността. Руските стоки и услуги, продавани от тези фирми, често са по-скъпи, отколкото на Запад – това също е следствие от алчността. Дрехи, обувки, джинси струват много по-скъпо, отколкото да кажем в Америка – това също е от алчност. Бензинът е по-скъп – също нечия алчност.
Защото парите в нашата страна са идеология. Идеология, култ, ритуал, иначе как може да кълнем Америка и да се прекланяме пред долара в едно и също време.
Пребили са бизнесмен – не, не за пари са го убили, а за идеята на парите. Ето по това се различаваме от целия останал свят, с това, че парите – това е идея, а не средство за осигуряване на достойно съществуване.
Идеята “пари” като идея може да съществува само у много алчен човек.
Но да продължим с изброяването.
Алчността не ни позволява нормално да се храним в ресторант – пристигаш, храната е безвкусна (алчността не е позволила купуването на нормални продукти), обслужването е лошо (алчността не е позволила нормално заплащане на персонала), надписват ти сметката – това също е алчност.
Искаш да купиш жилище – то е по-скъпо отколкото на Канарските острови, и това отново е следствие от алчността. Познавам човек, който е купил седемнадесет жилища в Москва и ги държи затворени “за черни дни”. Заради неговата алчност и алчността на такива като него, на останалите хора им се налага да плащат повече, за да си купят жилище за живеене. Това също е следствие от алчността.
Преди няколко години бях в елитно селище край Москва. Селището е оградено с висок стобор, вътре разкошни сгради, а пътят към него е разбит, асфалтът е стар, целият в дупки. Това също е алчност. Алчността е създала както това скъпо селище, така и разбития път към него.
И колкото и да ругаем властта, трябва да разберем – властта нищо не може да направи – тя потъва в обществото, заразено с този вирус. И властта “граби”, какво да прави. Алчността не ни позволява да инвестираме в своята собствена страна. Алчността ни принуждава да превеждаме парите си в чужбина, защото само там парите се чувстват в безопасност.
Алчността като невидима нишка минава през цялото общество и ни връзва ръцете и краката. Защо?
Защото сме бедни. А сме бедни, защото сме алчни. Порочен кръг. Живеем в най-богатата на света страна, но сме бедни. Защо?
Защото алчният човек не може да бъде богат. У на няма богати хора, у нас дори милиардерите са бедни.
И макар да говорят, че, така да се каже, ние сме най-щедрите хора – примерите за пилеене на пари – това е още едно доказателство за същата тази алчност, да я наречем “алчност наопаки”, но все пак това е алчност, а не щедрост.
Щедрост – това не е когато се прахосват пари, не! Щедрост – това е когато са построени широки и красиви пътища. Щедрост е когато в ресторанта ядеш вкусни ястия, приготвени от най-добрите продукти и които имат разумна цена. Щедрост – когато фирмата плаща огромна компенсация за повредена по нейна вина ръка. Щедрост е когато можеш да си купиш хубава вещ на добра цена, когато услугата е качествена. Ето това е щедрост.
Щедрост – това е усмихващият се чиновник, който безплатно ще ти помогне да решиш твоя проблем, щедрост – това са чистите улици, защото градът не скъпи парите за това. Щедрост е – когато не се страхуваш от полицая, той е с висока заплата и е безпристрастен. Щедрост – това е честният съдия, честният водопроводчик, честният чистач или президент. Щедрост – това е старицата, която със своята пенсия може да пътешества.
Щедрост – това не е умението да се прахосват пари, щедрост – това е умението правилно да се изразходват.
За да сме щедри, не е задължително да сме богати. Онзи ден бях в Хърватия и ме поразиха прокараните тунели и изключително красивите пътища – всичко това е следствие щедростта на страна, много по-бедна от нашата. Тя е бедна, но щедро е построила красиви, удобни пътища.
Страна с много ресурси и пари – не е непременно богата. Парите не са равни на богатство. Може да имаш много пари и да си беден, колкото и парадоксално да звучи това.
Алчният човек никога не може да стане богат, колкото и пари да има.
Знам, че много хора няма да се съгласят с мен – но моля, не ми доказвайте обратното. Вместо това нека да обявим минута мълчание. Минута мълчание, през която да помислим за това чувство. В която да разберем, че нито властта, нито бизнесменът, нито чиновникът нищо не могат да направят, защото те са роби на алчността. И нищо няма да се промени, докато у нас съществува това чувство. То е причината за всички наши беди, а глупаците и скъпотията – само следствие.
Няма да завърша статията с моите планове за спасение на страната. Само си позволих да се изкажа за най-главната причина, поради която нищо никога няма да се промени, тъй като трябва де се измени нещо вътре у всеки от нас, а това е къде по-сложно, отколкото да се смени един властващ с друг, един строй с друг.
Бъде щедри, господа, в това е спасението – както вашето, така и на всички около вас.
_____
Ringi Rae : Попаднах на линк за този текст в коментар към статия в Дневник. Искам само да добавя, че аналогиите с туземните (bg) проблеми просто извират и изобщо не мисля, че това е антируска статия. Защото ако ние не разполагаме с необятни простори, нито с огромни залежи от полезни изкопаеми и горива, то имаме райска природа, която съсипваме поради същата тази алчност.
17 януари 2009
хората НЕ ЖЕЛАЯТ ЗДРАВЕ
Това е 100% вярно! Бяха ми нужни пет години работа в РЕАЛНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, за да се убедя, напълно. И инвестирах в този опит не 14 милиона долара, а ОГРОМНОТО СИ ЖЕЛАНИЕ И ИДЕАЛИЗЪМ, а аз ИМАМ БРУТАЛНО МНОГО И ОТ ДВЕТЕ. Защото съм ненормален.
Сега е нормално да съм уморен, разочарован, леко объркан, леко ядосан. Да, ядосан, защото все още ме е яд, че тия копеленца се съпротивляват срещу собственото си здраве и живот. Парадокс. Ще медитирам над тази дума ;-)
Хората са си наред, те са преди мен на този свят. Неадекватно е да изисквам нещо от тях. Нали Марк ;-)
Сбъркал съм си професията, или поне пазара, тук в булгаристан.
Ще ми мине, излязли са пъпки на идеалистичното ми личице и сега мрънкам :-) Ха-ха!
България никога няма да се промени! Камоли да се оправи :-)
Идеалистите са идиоти. Балъци.
ПП: Браво на фармацевтичните компании и тн. Глад мори добитъка. Като има балъци, има и тарикати. Нищо повече.
Сега е нормално да съм уморен, разочарован, леко объркан, леко ядосан. Да, ядосан, защото все още ме е яд, че тия копеленца се съпротивляват срещу собственото си здраве и живот. Парадокс. Ще медитирам над тази дума ;-)
Хората са си наред, те са преди мен на този свят. Неадекватно е да изисквам нещо от тях. Нали Марк ;-)
Сбъркал съм си професията, или поне пазара, тук в булгаристан.
Ще ми мине, излязли са пъпки на идеалистичното ми личице и сега мрънкам :-) Ха-ха!
България никога няма да се промени! Камоли да се оправи :-)
Идеалистите са идиоти. Балъци.
ПП: Браво на фармацевтичните компании и тн. Глад мори добитъка. Като има балъци, има и тарикати. Нищо повече.
15 януари 2009
Векът на посредствеността
Един от многото, популисти жалки, пееше "векът на любовта". Всъщност, драги, живеем във времето на посредствеността. И дори по-зле.
14 януари 2009
Никога и Винаги
Никога и винаги сме зависими от някого.
Зависи коя позиция ни е по-изгодна - нея осветляваме.
Зависи коя позиция ни е по-изгодна - нея осветляваме.
13 януари 2009
Умерен климат - топки
Снощи прегледах температурите в Москва, Букурещ, Гренландия, Антарктида и др. В Москва беше -4°, на другите места - нещо подобно - нямаше доближаващи се до -10°. В София беше -14°, а в Пловдив -10°. К'во става, бе?! К'ва е тая България, земен рай ли е, мръсен фризер ли е?
В тоя ред на мисли да спомена, че "глобалното затопляне" е лъжа, за да може зелените партии, маши на властелините, да ръчкат компании и правителства. И да плащаме еко такса, и ние мишлетата в аквариума с трици.
В тоя ред на мисли да спомена, че "глобалното затопляне" е лъжа, за да може зелените партии, маши на властелините, да ръчкат компании и правителства. И да плащаме еко такса, и ние мишлетата в аквариума с трици.
09 януари 2009
Отлагания
Сега установих, че думата отложен (ангажимент) има и значението на отложен (седимент, натрупан в пещера). Тъкмо обяснявах, че компютърът ми се е затрупал с отложени файлове (точно този израз използвах), които чакат да ги подреждам и използвам. Неминуемо, този принцип се отнася и за живота.
05 януари 2009
INXS са готини копелета!
Гледам концерта им от София и за пореден път се убеждавам, че живеят, за да се забавляват и кефят на това, което правят. Не случайно като teen им бях ЛУД ФЕН! Сега съм им дълбок фен! Да сте живи и здрави, копелета! Вие и това малкото съживихте INXS!
Майкъл, ти си незабравим, братче! Където и да си, знам, че се кефиш!
Майкъл, ти си незабравим, братче! Където и да си, знам, че се кефиш!
30 декември 2008
Отново за цикъла на един народ
като продължение на Цикъл на Ганьо
В следващото стихотворение на Христо Ботев, откривам собствените си възгледи и чувства днес. Брутално потвърждаващо е.
В механата
от Христо Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
В следващото стихотворение на Христо Ботев, откривам собствените си възгледи и чувства днес. Брутално потвърждаващо е.
В механатаот Христо Ботев
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
09 декември 2008
08 декември 2008
На вакуума вакуума
Ако с идването на братушките в България са избити, малтретирани, ограбени и изселени голяма част от предприемчивите умове и души, то комунистическият период е създал вакуум на истински човеци. Концентрацията на скотовете е нараснала. Това се е доразвило в продължение на две поколения.
Сега да направя едно уточнение. Има образован скот и необразован скот. Второто е разпознаваемо от почти всеки. Пълно е с образовани скотове и слепците от Матрицата НЕ ги разпознават. Ама, човекът бил много възпитан, ама имал бизнес, ама бил доктор, ама кола, ама костюм. Има необразовани човеци с ум, душа и дух. Тях матричковците НЕ желаят да видят в реален вид и размер.
Ако още е неясно, то яко съм скъсал синджира и тичам радостно по двора.
На вакуума вакуума идва сега.
През 90-те години от България се махнаха почти всички, които имаха желание и кураж, визия и умения. Махнаха се и много безотговорници, които не след дълго, се заповръщаха назад и обясняваха колко по-зле е навън. Чудно, но другите НЕ се върнаха и водят живот в пъти по-спокоен и доволен. Та, тия, дето не успяха да мързелуват и тъпеят навън, сега го правят тук навътре. Тия, дето нямаха кураж и визия - като мен - все още са си тук. Копаят върху скалата и броят отлющените песъчинки.
Поколението, което расте сега е поколение на лесните червени куфари, пълни с пачки и празни с всичко друго. Останалата, по-голяма част, е частта на празните куфари. Празни от всичко. На едните им се получава без да знаят реално как става. Другите са убедени, че нищо не става и по-добре да НЕ се опитва.
Няма да говоря за човешките ценности. И за да не изпсувам, ще се изсмея :-D
Както ми бе казала веднъж Миглена Ангелова в ефир:
"Драматизирате, г-н Георгиев".
Нещо от преди 126 години:
Сега да направя едно уточнение. Има образован скот и необразован скот. Второто е разпознаваемо от почти всеки. Пълно е с образовани скотове и слепците от Матрицата НЕ ги разпознават. Ама, човекът бил много възпитан, ама имал бизнес, ама бил доктор, ама кола, ама костюм. Има необразовани човеци с ум, душа и дух. Тях матричковците НЕ желаят да видят в реален вид и размер.
Ако още е неясно, то яко съм скъсал синджира и тичам радостно по двора.
На вакуума вакуума идва сега.
През 90-те години от България се махнаха почти всички, които имаха желание и кураж, визия и умения. Махнаха се и много безотговорници, които не след дълго, се заповръщаха назад и обясняваха колко по-зле е навън. Чудно, но другите НЕ се върнаха и водят живот в пъти по-спокоен и доволен. Та, тия, дето не успяха да мързелуват и тъпеят навън, сега го правят тук навътре. Тия, дето нямаха кураж и визия - като мен - все още са си тук. Копаят върху скалата и броят отлющените песъчинки.
Поколението, което расте сега е поколение на лесните червени куфари, пълни с пачки и празни с всичко друго. Останалата, по-голяма част, е частта на празните куфари. Празни от всичко. На едните им се получава без да знаят реално как става. Другите са убедени, че нищо не става и по-добре да НЕ се опитва.
Няма да говоря за човешките ценности. И за да не изпсувам, ще се изсмея :-D
Както ми бе казала веднъж Миглена Ангелова в ефир:
"Драматизирате, г-н Георгиев".
Нещо от преди 126 години:
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал.
Януари 1883
Иван Вазов
07 декември 2008
Никакви братушки НЕ са те!
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Не случайно давам линк към Уйкипедия за Захари Стоянов. Слепотата е огромна и навред.
Прочетете повече за царска Русия и България тук:
Русия (Россия) - враг №1 на българщината
Тази година излезе филм за създаването и ЗВЕРСТВАТА!!!!!!!!!!! на Съветите. Няма какво да кажа. Гледайте филма. Имате ли очи? Имате ли глави? Имате ли души?The Soviet Story
Google video
Wikipedia
Гледайте! Виждайте!
С главите! С душите!
Victims of Communism
12 юни - Ден на жертвите на комунизма
05 декември 2008
Науката е слънце
Да, науката е слънце.
Когато се взираш в слънцето, не виждаш нищо друго, не виждаш света и живота около себе си. Не след дълго, вече си сляп. Когато слънцето огрява света, гледай света, виждай.
Същото е с науката. Повечето учените се взират в самата наука, вместо да я използват, за да осветяват и виждат по-добре света, живота. Напротив, те ослепяват, взирайки се само там, в микроскопа. Няма полза от подобни слепци.
Да, използвайте науката, за да виждате по-добре СВЕТА и ЖИВОТА. Не, не се забивайте в бумагите.
Когато се взираш в слънцето, не виждаш нищо друго, не виждаш света и живота около себе си. Не след дълго, вече си сляп. Когато слънцето огрява света, гледай света, виждай.
Същото е с науката. Повечето учените се взират в самата наука, вместо да я използват, за да осветяват и виждат по-добре света, живота. Напротив, те ослепяват, взирайки се само там, в микроскопа. Няма полза от подобни слепци.
Да, използвайте науката, за да виждате по-добре СВЕТА и ЖИВОТА. Не, не се забивайте в бумагите.
29 ноември 2008
Холестеролът е в основата на живота!
Читателю, ти си чувал и чуваш, че Холестеролът (аз го уважавам и затова го пиша с главна буква) е вреден. Но това е лъжа. Ето виж:
Подготвителни тези:
1. Животът е готино нещо; готино е да си жив.
Life is a state that distinguishes organisms from non-living objects, such as non-life, and dead organisms. :: Wikipedia
2. Клетката е основата на живота.
Life organization: Being composed of one or more cells, which are the basic units of life. :: Wikipedia
3. Холестеролът е в основата на клетката.
Cholesterol is required to build and maintain cell membranes. :: Wikipedia
Основна теза:
Холестеролът е в основата на живота!
Основен извод:
Всеки човек е направен от ХОЛЕСТЕРОЛ!
Подготвителни тези:
1. Животът е готино нещо; готино е да си жив.
Life is a state that distinguishes organisms from non-living objects, such as non-life, and dead organisms. :: Wikipedia
2. Клетката е основата на живота.
Life organization: Being composed of one or more cells, which are the basic units of life. :: Wikipedia
3. Холестеролът е в основата на клетката.
Cholesterol is required to build and maintain cell membranes. :: Wikipedia
Основна теза:
Холестеролът е в основата на живота!
Основен извод:
Всеки човек е направен от ХОЛЕСТЕРОЛ!
16 ноември 2008
Демокрация в градината на живота
/писано на 16 Януари 2008 година/
Когато градинарят засажда дадена култура, той се грижи за почвата, обработва я, тори, полива. Долитат семена на плевели. Те са част от играта на земята. Какво прави градинарят, за да премахне плевелите? Продължава да тори и полива, да се грижи за културата. Подобряването на средата помага и на плевелите, а те са по-добри в оцеляването. Факт! Следователно градинарят плеви. Това означава да изкоренява плевелите.
Какво е демокрация - марулите гласуват дали да се изкоренят плевелите.
Колко хора вярват в демокрацията. Доста. Плевелите са се погрижили марулите да въстанат срещу градинаря. И вместо да намерят читав градинар, са решили да се самоуправляват. Да избират най-готината маруля да ги води и да ги пази от плевелите. И най-готината маруля е по-слаба от всеки средно-силен плевел. Факт!
Когато градинарят засажда дадена култура, той се грижи за почвата, обработва я, тори, полива. Долитат семена на плевели. Те са част от играта на земята. Какво прави градинарят, за да премахне плевелите? Продължава да тори и полива, да се грижи за културата. Подобряването на средата помага и на плевелите, а те са по-добри в оцеляването. Факт! Следователно градинарят плеви. Това означава да изкоренява плевелите.
Какво е демокрация - марулите гласуват дали да се изкоренят плевелите.
Колко хора вярват в демокрацията. Доста. Плевелите са се погрижили марулите да въстанат срещу градинаря. И вместо да намерят читав градинар, са решили да се самоуправляват. Да избират най-готината маруля да ги води и да ги пази от плевелите. И най-готината маруля е по-слаба от всеки средно-силен плевел. Факт!
18 октомври 2008
Хаос - нищо подобно
Хаос е непознатото. Привидно лишеното от система. Когато човек НЕ познава даден процес, той чака да види какво ще се случи. Случайността е непознаване. Статистиката е метод на невежата. Е, по-добре е от нищо.
Човек предполага, Господ разполага. - Радой Ралин
Господ не играе на зарове. - Алберт Айнщайн
Иска ми се да знам какво е имал предвид Господ; останалото се детайли. - Алберт Айнщайн
Айнщайн НЕ е приемал квантовата физика и свързаните с нея вероятности. Просто казано, при наличие на ясни механични закони е доста повърхностно да се смята, че хвърленият зар застава в случайно положение. Единствено е трудно да се построи точната механична задача и нейното решение. И прочие.
Например, влизате в "разхвърляна" стая и си казвате "ах какъв хаос". Обаче, обитателят на стаята знае мястото на всяко нещо в този привиден хаос.
Днес ни обясняват за теория на хаоса. Има една приказка за теорията за плитката оран. Ташаци ;-) госпожа Петрова. Та видиш ли, зародило се всичко от хаоса, случайно мутирал наш еволюционен предшественик ни дал разум и прочие. Аре, бегайте оттука, бе :-)
И прочие.
Човек предполага, Господ разполага. - Радой Ралин
Господ не играе на зарове. - Алберт Айнщайн
Иска ми се да знам какво е имал предвид Господ; останалото се детайли. - Алберт Айнщайн
Айнщайн НЕ е приемал квантовата физика и свързаните с нея вероятности. Просто казано, при наличие на ясни механични закони е доста повърхностно да се смята, че хвърленият зар застава в случайно положение. Единствено е трудно да се построи точната механична задача и нейното решение. И прочие.
Например, влизате в "разхвърляна" стая и си казвате "ах какъв хаос". Обаче, обитателят на стаята знае мястото на всяко нещо в този привиден хаос.
Днес ни обясняват за теория на хаоса. Има една приказка за теорията за плитката оран. Ташаци ;-) госпожа Петрова. Та видиш ли, зародило се всичко от хаоса, случайно мутирал наш еволюционен предшественик ни дал разум и прочие. Аре, бегайте оттука, бе :-)
И прочие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)