Третата вълна (част 2)

Третата вълна на емиграция обхваща хора, които са постигнали тук нещо и вече им е писнало да плуват срещу течението в реката с лайната. Убедени са, че няма да стане тук. Тази убеденост ще им помага да успеят където имигрират. Няма връщане назад, в лайната. Това е последния ешелон от конструктивни хора.
Чао българия!

Материализъм

Съвременния човек е в плен на материята. Това робство се изгражда с векове, вероятно десетки. Днес човек се стреми към материята. Тя е умело и съзнателно концентрирана, и полирана. Стреми се към градовете, където има много материя на квадратен метър, има небостъргачи, има блъсканица. Там има лъскава материя, която човечетата желаят.

Когато си на оживена улица срещаш много лица. От тях 99.99% са ти непознати, чужди дори. И какви са тези хора за теб - материя - само и единствено.

Ако си в пустошта, бродиш, и срещнеш ли човек, то той за теб е човек. Имаш потребсност да зърнеш човека у него, душата, радвате се, че се виждате.

В града, ако се осъзнаеш, разбираш, че ти се бяга от всичката тази човешка и нечовешка материя, която те залива, дори дави.

Големия град е място където човек става материя. Място където човешката материя става нечовешка.

В града си само 0.00001% от статистиката. Нищо си. А, ако си нещо, то си нещо за някаква по-голяма част човечета/цифри от тази статистика.

Израстването е да пожелаеш уединение, природа, човеци, души. Да си на място където си себе си, човекът. Където може да оцениш човешкото у себе си и у другиго.

Чеп за зеле

Чеп за зеле не става от него.
Евентуално може да стане,
ако го увиеш в парцали.
Да не пропуща.

Криза сега?

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916 г. в около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
: из Уйкипедия


Криза

Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.

Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.

Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.

Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.

Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.

Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон

разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем…
Хатовете там се ритат,
ний “магаретата” мрем!.

Димчо Дебелянов
1910 г.

Високи сини планини

До Стефка Костадинова,
световен рекордьор на висок скок,
заместник-председател на ДАМС,
председател на БОК

Днес, 15 февруари 2009 година, се случи нещо много грозно, в българската лека атлетика. Пиша Ви това писмо, за да ви се оплача, лично и полза роду. Става дума за една от лекоатлетките ни, тройна скачачка, участник на две олимпиади, по име Мария Димитрова. Днес, тя най-нагло, безцеремонно и без загриженост към младото поколение, отмъкна бронзовия медал във високия скок от републиканското ни първенство. Защо държавните институции, отговорни за спорта не пречат на такива елементи, като Димитрова, да проявяват своеволия и на шега да се качват на почетната стълбичка на републиката. Какво прави тази тройна скачачка сред високите скачачки. Ще отговоря, подсмихва се и се гаври. Почти разплаква горките момиченца и треньорите им. Кой позволява това?! Нямаме ли държавни институции?!

Моля, да се вземат мерки, и вас лично, г-жо Костадинова, не допускайте това във вашата дисциплина. Създайте условия, за да има състезателки във високия скок, които да оставят елемента Димитрова извън тройката. Нека бъдат безмилостни!

Според мен положението в българската ЛА е трагично. Днес на щафетата, едни момиченца с паласки правеха джогинг на пистата и никой не ги изгони. Тъй както, правилника гони заради грешен цвят на екипа, нека гони и за паласки и подрусване по пистата. Моля ви се, нали така, все пак!

С уважение,
Мильо Хипнозата
гр. Троян

На снимката се вижда как Димитрова се подсмихва и колко разочарование има в невинното дете до нея. Запечатани са и жълтите шпайкове на Димитрова, които също са част от гаврата. Те са й малки и са с обратен вираж! Тя, моля ви се, се засилва отляво! Казвам ви, че няма място за елемента Димитрова във високия ни скок! Браво на всички, които НЕ пожелаха да й заемат шпайкове с нейния номер и с правилен вираж! Браво!

снимка: иван диманов

Третата вълна

Вече е осезаема третата вълна на емиграция.

Първата вълна
През 1989 г. станаха премени. Поробеният от руски комунизъм българин събра смелост и използва падането на железния режим. Тогава в периода 1990-1994 г. емигрираха тези роби, които знаеха, че желаят свобода. Това бе най-голямата вълна, плод на 45 години червен гнет.

Втората вълна
След театрото "Те ви свобода", последва терора на червените мутри. Уж червените, сини демократи донесоха свобода, ама на. През периода 1996-1998 г. мнозина осъзнаха червената врътка с евтината, но достатъчно прецизна постановка. Така се случи втората вълна на емиграция, която бе значително по слаба от първата.

Третата вълна
От началото на новия милениум се случи страната да бъде залята от милиарди европейски евра. Червените протегнаха загрубелите им от труд ръце. Започнаха да инвестират в себе си. Между отрудените им кебапчета се процеди за народа и той светна - накупи лизингови тойотки и хапартаментури. Усмихна се щастливо нашия роб. Почувства се шефче. Започна бизнес, създаде работа на милиони. Някак видяхме социализъма отново - работа, леб, западна бричка, море. Малииииии, море в Гърция или Турция. Абе мани бе! Дори и по-натам, море дори.

Обаче, както е видно, милиардите попрестанаха. Това в комбинация с глобалната постановка "Глобална криза" започва да всява суматоха. И сега е развръзката драги читателю. А тя е пак същата. Всичко това помага на още някаква, малка част от народчето да се поусети, че единствения вариант за някакво спасение е емиграцията.
Макар и последна, от трите, тази вълна им позитивен аспект - емигранта знае, че няма връщане назад и е ясно мотивиран да успее.

Следва затваряне на червената врътка. Чувствайте се предупредени.

Последното ме сети на един виц. Швед каца в СССР. Взима волвото си от летовището и бръмчи по проспектите на Москва. И изведнъж шведската стомана среща зееща московска дупка от липсващ капак на шахта. Чупят се всякакви там полуоски и цели оски. Слиза шведа, гледа и си изпуска стоманените, шведски нерви. Започва да крещи и ругае, дори леко да псува, Москва и московската действителност. И най-вече в контекста на собствения си проблем. Чува го милиционер. Те там са доста, доколкото знам, и са опасани с калашник. Идва милиционера, и понеже шведа е западняк, чужденец, не получава приклад, а някаква, човекоподобна реч: Гражданино! Вие какво! Ругаете Москва ли?! Какъв е проблема?!! Шведът, съответно респектиран, повече от до накъде, започва да обяснява и да се жалва, но все още гневен. Таковата онаковата волвото дупката. Милиционерът го изслушва, за да може да го затапи като тръба за газ, да го затапи. Свършва шведа и пазителя с калашника с лека ирония и прокрадваща се грубиянщинка и наглост започва:
- Гражданино, вие на Шереметиево ли кацнахте?
- Да.
- А там, червения флаг видяхте ли?
- Да.
- Е, значи сте бил предупреден!


ПП: Ако най-вълнуващото за вас в този текст бе вица, то това е като да излезете от прожекция на "Матрицата" и да си кажете Баси, яките ефекти!

Спирам да плащам данък

Спирам да плащам данък на капутите и олигофрените, самодоволните те, авторитетните. Да се дразня за глупостта на тез около мен.
Ще свалям аз кила от малкото ми, няма да тренирам, ще се ядосвам и депресирам, заради идиотите.
Ей, Георгиев, я се усвести!