Сега да направя едно уточнение. Има образован скот и необразован скот. Второто е разпознаваемо от почти всеки. Пълно е с образовани скотове и слепците от Матрицата НЕ ги разпознават. Ама, човекът бил много възпитан, ама имал бизнес, ама бил доктор, ама кола, ама костюм. Има необразовани човеци с ум, душа и дух. Тях матричковците НЕ желаят да видят в реален вид и размер.
Ако още е неясно, то яко съм скъсал синджира и тичам радостно по двора.
На вакуума вакуума идва сега.
През 90-те години от България се махнаха почти всички, които имаха желание и кураж, визия и умения. Махнаха се и много безотговорници, които не след дълго, се заповръщаха назад и обясняваха колко по-зле е навън. Чудно, но другите НЕ се върнаха и водят живот в пъти по-спокоен и доволен. Та, тия, дето не успяха да мързелуват и тъпеят навън, сега го правят тук навътре. Тия, дето нямаха кураж и визия - като мен - все още са си тук. Копаят върху скалата и броят отлющените песъчинки.
Поколението, което расте сега е поколение на лесните червени куфари, пълни с пачки и празни с всичко друго. Останалата, по-голяма част, е частта на празните куфари. Празни от всичко. На едните им се получава без да знаят реално как става. Другите са убедени, че нищо не става и по-добре да НЕ се опитва.
Няма да говоря за човешките ценности. И за да не изпсувам, ще се изсмея :-D
Както ми бе казала веднъж Миглена Ангелова в ефир:
"Драматизирате, г-н Георгиев".
Нещо от преди 126 години:
Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите - без идеал.
Януари 1883
Иван Вазов
