03 април 2009

Даже ей сега ще го напиша!

Тъкмо обяснявам за глупостите с блогърите и как не се сдържах и писах и аз, ама нали съм си аз, та съм им на обратно, на горките. И тъкмо казах: "Аз дори съм участвал в създаването на тоя интернет!" Разбирам силата му, красотата му, естетиката му. Да, нали и вие всички блогъри радеете за правопис, кирилица, пляскате CSS по блоговете си - демек правите естетика и красота. Какво плачете тогава?!

Блогърите, а те са чудесна есенция на българина, мрънкат на топло с кола-кола под ръка. Чаткат по копчетата и се чувстват група революционери. Правят неща за обществото, страната, свободата. Или иначе казано - дървят се сред байтовете.

Ако тоя народ, 20 години беше правил градивни неща, няма сила на тая земя, дето да му попречи да успее, без да го убие. Да, думите СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ са формулата. И ако след 20 години няма ни свобода ни смърт, то значи народът си е стоял с наведена глава, дето ятаган НЕ я сече! Или по-меката форма - мързелувал е. Не си е гледал работата.
Други, политици, министри, бивши комунисти, бивши ченгета са следвали ясната си цел и са я постигали. Те ли са виновни, че са действали целенасочено и последователно?! Виновни са останалите!
Винаги казвам на състезателите, с които работя, че ШАМПИОНЪТ Е НОМЕР ЕДНО, САМО И ЕДИНСТВЕНО, ЗАЩОТО НОМЕР ДВЕ И ТРИ СА БИЛИ ПО-СЛАБИ ОТ НЕГО!

Плачковците* няма да спасят света.

----------------------------
* - чудесна дума, която научих от баща ми още като дете и днес вече знам смисъла й; баща ми и чичо ми са били по 25 години (и) хокеисти и знаят, че миг "АМА ТАКОВАТА" струва жесток сблъсък и последствия