Като дете, някъде 3 годишен, вървяш из поляната на вилата ни край Троян, там където съм отраснал. Тревата беше по-висока от мен, бях като в лабиринт. Когато вървиш в лабиринт имаш видимост само нагоре. Връзката с отгоре става главната. Тогава получих факс. Че съм специален. Това е единствения ми собствен спомен от това време. Да, повечето ни спомени от детството са от разкази.
Явно съм бил впечатлен, защото след това търсех! тази висока трева, но толкова висока не намерих. Чак днес осъзнавам защо я нямаше. Защото бях пораснал.
Все още се уча, че като мина на ново ниво е явно да изчезват някой неща. Те просто са под мен ;-)
